Кои са най-честите причини за детските притеснения и страхове?

Малкото дете се страхува основно от непознатото и неизвестното. То все още проучва околния свят, не може да направи разлика между това кое действително съществува и кое не. Поради тази причина въображението му може да създаде невероятни чудеса, но и да сътвори ужасяващи чудовища, които, разбира се, се появят предимно през нощта. Защото страхът от тъмното създава усещане за незащитеност и несигурност.

В тъмните часове на денонощието дори най-лекият шум от съседната стая, например, лесно може да прерасне в страховит сценарий. Баба Яга, Торбалан, караконджолът, с които и днес някои родители плашат децата си, за да ги накарат да стоят мирно, да се превърнат в главни герои на поредица детски кошмари. Или чудовището, което се крие в гардероба или под леглото и само чака детето да заспи, за да му навреди.

Нещата, видени по телевизията или прочетени в книжките, не рядко оказват същия ефект върху детската психика. Прочитате им за лека нощ приказка за пират, например. И скоро, след като лампите угаснат, детската фантазия си представя капитан Кук с големия кораб, който краде играчките на спящите дечица, как се крие под леглото и само чака удобния момент, за да направи беля.

Страхът от раздялата с родителите е също много силно изявен. Бебетата на около 8 месечна възраст започват да разбират, че когато мама излезе от стаята, тя все пак е някъде, просто не могат да я видят. Безпокоят се къде е и кога ще се върне. През втората годинка ще разберете колко много разчитат те на вашата любов и закрила. А към петата-шестата годинка децата започват да гледат извън собствената си личност и да осъзнават, че на съществата, които обичат, независимо дали са хора или животни, могат да се случват и лоши неща.

От друга страна, по време на своето развитие малкото непрекъснато се сблъсква с нови ситуации, към които трябва да се адаптира. Тръгва на ясла, предстои му пътуване, премества се в нов дом, сдърпва се с приятелче, налага се да постъпи в болница. Всички тези преживявания се отразяват силно на детската психика, често пораждат страх, тревожност, нервност, особено в по-чувствителното дете, посочват специалистите от Алпен Фарма.

На по-късен етап се появяват и страховете, свързани със социалното общуване. Малчуганът се безпокои да не бъде отхвърлено, нехаресвано, оценено зле от връстниците си, изолирано от тях. Формират се и тревогите от провал в училището, особено ако родителите са по-строги и взискателни.

Независимо каква е причината, важното е да разпознавате симптомите, че детето е измъчвано от страхове и тревоги, дори ако не търси помощ от вас. Най-чести признаци са импулсивност или разсеяност повече от обичайно, проблеми със съня и заспиването, нервни движения, треперене на ръцете, оплакване от главоболие/стомашни болки, ускорен пулс и дишане (физиологични признаци за паника).

Важно!  Ако детето има страхове, които не са характерни за неговата възраст, които пречат на ежедневието или на развитите му, трябва да се обърнете за помощ към психолог.

Как да действате?

Важно е да отдавате значение на детския страх, но в никакъв случай не реагирайте прекалено, защото така можете да го засилите още повече. Говорете за нещата, които тревожат детето. Обсъждането на чувствата свързва лявата част на мозъка, отговаряща за логиката и анализа, с дясното мозъчно полукълбо, определящо емоционалното ни поведение. Когато има силна връзка между двете части на мозъка, децата ще започнат да разбират своите преживявания, а не да са изпълнени с чувства, чийто смисъл не разбират.
Не на последно място, обърнете внимание на дневния режим на малкото – нека е установен, с достатъчно почивка плюс много движение на открито. Отделяйте всеки ден време, в което да показвате на детето си своята обич и внимание. Някои от тези страхове могат да се повлияят от хомеопатични препарати и Шуслерови соли.