Той улеснява отхрачването при остри и хронични възпаления на дихателните пътища, засилва стомашната екскреция и тази на жлъчния мехур и премахва спазмите при хроничен гастрит, жлъчна дискинезия и жлъчнокаменна болест. Има и болкоуспокояващо действие при колики в стомаха и червата при метеоризъм.
Семената на анасона сякаш са най-популярното народно средство. Те съдържат 20% белтъци, до 30% въглехидрати, към 30% мазнини и 2-6% етерично масло, слузни вещества, витамин С и Р и около 10% минерални соли. Вкусът им при дъвчене е сладникав и с приятен аромат. Основната съставка на етеричното масло е анетолът. Той се съдържа и в други етерични масла. Характерният му аромат е част от букета на популярните напитки мастика, узо, анасонлийка ракия, арак, казва известният проф. Пенчо Далев в книгата си „Диворастяща храна”.
Свежите листа на растението се използват за приготвяне на салати, сосове и супи. От ароматните и остри на вкус корени, а също така от плодовете се приготвят подправки за месни, рибни и плодови блюда. Семената се употребяват в сладкарството за поръсване на питки, хляб и други печива, а също така и за ароматизиране на чай от билки. Традиционно е прилагането на растението и за подправки при приготвянето на стерилизирани пресни краставички. Добре се комбинират с карамфил, индийско орехче, джинджифил. Продължителният период на растеж дава възможност растението да се използва от ранна пролет до късна есен.
Познат е от древни времена на народите, като подправка и средство за лечение в традиционната медицина. Бил е използван и в Древен Египет. В Библията се споменава за плащане на данък десятък с анасон. Римляните са приготвяли подправени с анасон сладкиши, а римските легиони са го разпространили по цяла Европа. В Англия през 1305 г. крал Едуард го облага с данък като лекарство, който отивал за ремонта на Лондонския мост.