Прочетено: 2763 пъти |
Коментари: 0
Тръстика (Phragmites) е род едри многогодишни растения от семейство Житни. Обикновената тръстика има космополитно разпространение. Тя расте в цяла Европа, Северна и Южна Африка, в Русия, в Близкия Изток и Далечния Изток, в Югоизточна Азия, Австралия и Нова Зеландия, в Северна и Южна Америка.
У нас обикновената тръстика е широко разпространена –в резервата „Сребърна”, Варненско-Белославският езерен комплекс, езерото Вая – Бургаското езеро, Поморийското езеро.
Простата сметка показва, че след дървесните видове – горите, обикновената тръстика е най-разпространеното растение в България, посочва проф. д-р Пенчо Далев в книгата си „Диворастяща храна”.
В стъблата се съдържа главно целулоза – до 46%, която образува механически здрава структура. Съдържат се още захари, белтъци и мазнини. Семената са богати на скорбяла. Коренището съдържа над 50% скорбяла, 18% белтъци и 15% захари.
В много страни на Източна и Югоизточна Азия, на Африка и Южна Америка, различните видове тръстика са източник на храна. Младите филизи се ядат сурови или в салати, супи, пюрета, задушени и др. Зелените и месести части на стъблата се изсушават и смилат на брашно,от което самостоятелно или в смес с пшеничено брашно се изготвят тестени изделия.
Семената от върха на стъблото се смилат на брашно за приготвяне на хляб и каша. От корените, събрани в късна есен или през пролетта – преди цъфтеж, се прави брашно и заместител на кафе. От брашното се приготвят тестени изделия, гарнитури и подправки за рибни и месни ястия.
Няма данни за използване на тръстиката от бългаската фитотерапия, но за народите на Източна Азия, Африка и Южна Амелика тя, освен храна, е и лечебно средство.
Листата се използват срещу бронхит. Пепел от листата се прилага за лекуване на рани. Отвара от цветовете се назначава при хранително отравяне. Стъблото също се използва като антидот при хранителни отравяния, а също така срещу повръщане и като антипиретично средство / за сваляне на температура/. Корените се славят като лечебно средство при астма, висока температура, кашлица, при камъни в бъбреците и пикочния мехур, като седативно средство / успокоително/, при сухост в устата и стомашни болки и др.
Външно се използва за лечение на халитоза (лош дъх) и зъбобол.
Често растенията нарочно се засаждат с цел укрепване на песъчливи или нестабилни брегове. Използват се и с декоративна цел.
Сироп от черен бъз - без захар
