Дебрянката стига до 40 см. височина и има бели, а понякога и розови цветчета в периода на цъфтежа си през май и юни. Листата й са красиво оформени, тъмнозелено обагрени и изрязани по ръба, разказва австрийският свещеник – билкар Бенедикт на своя блог blog.kraeuterpfarrer.at.
Латинското име на дебрянката - „sanare“, в букв. превод означава „оздрявяване”, „здрав” и подсказва, че е лековито растение. Още през Средните векове тя е била популярна, и използвана за подкрепа на оздравителните процеси в организма. Тя се прилагала както за кожни заболявания, така и при язви по храносмилателния тракт. Билката е стипчива и това й действие ускорява лечението.
Билката е била позната и на Св.Хилдегард от Бинден, която я използвала за подобряване на храносмилането. Лечебното растение се препоръчвало и за заздравяване на дихателните пътища.
По-късно е била ползвана и при натъртвания, синини, а също при навяхвания и гнойни рани.
Друго действие е укрепване на ноктите.
Ето рецептата:
Бере се цялото растение и стръковете се сушат на сенчесто място с главата надолу.
Полезно е да се правят вани при кожни заболявания. Вземете 75 гр. от различните части на билката, натрошете ги на ситно и ги накиснете в 2 л. вряла вода. Оставете да кисне 30 мин., като съдът трябва да е покрит. Прецедете и излейте отварата във водата за вана.
Останете 15-20 мин. Не отмивайте отварата от кожата. Добре е ваната да се прави поне веднъж седмично, за да се подпомогне процесът на оздравяване.
Ваната с дебрянка се препоръчва и за сияйна и здрава кожа.