Първият опериран българин с пулмонална хипертония при проф. Валтер Клепетко във Виена се отправи към поредното предизвикателство в живота си - далечният Изток, гр.Владивосток. Почти пет месеца на колела са изпитание за 45- годишния Тодор Мангъров, за тежкото заболяване, с което живее, което обаче го калява с борбеност, постоянство и доброта.
Тодор, който е председател на асоциация „Пулмонална хипертония”, посвети този велотур на пациентите с това заболяване, а също и на болните с дихателни затруднения, както и на тези, които чакат за белодробна трансплантация.
„Този велосипеден поход има за цел да ви вдъхне надежда. Аз също не съм здрав, но се старая да не ми личи.”, написа той преди да се отправи към чакащите го над 10 хил. км., които ще измине сам на колело.
Светът е малък
Велопоходът започна с преходи в Румъния, Молдова, Украйна. Досега Тодор е изминал близо 4 хил. км. „Надявам се да видя и Астана, и езерото Байкал, а като финал - Владивосток.”
Нови приятелства, военни и културни паметници, изгреви и залези под открито небе са част от неговата невероятно наситена програма.
"В Кишинев има паметник, свързан с едно най-драматичните събития в Руско-турската война 1876-1878 г., а именно защитата на връх Шипка. На това място в Молдова през 1877 г. са набирани доброволци за българското опълчение, които под командването на ген. Столетов са удържали Шипка", разказва Тодор.
Пленен е и от Киев. „Много красив град. Три дни не са достатъчни да се разгледат даже и най-популярните туристически забележителности”, отбелязва той.
В Киев, в манастира Києво-Печерська лавра,основан през 12 в., е погребан освободителят на Враца през 1877 г. - ген. Леонов. „Денят на Ботев е добър повод да се запознаем с ген. Леонов. Вероятно само във Враца знаят за него”, отбелязва Тодор.
В столицата на Украйна го очаква и друга приятна изненада: Приятелите от украинската пациентска организация по пулмонална хипетония поканиха националните телевизии да отразят велопохода на Тодор Мангъров. Така той влезна в техните новини, със своите послания. По-късно, същият ден събитието приключи с внасяне в тяхното здравно министерство на писмо с искане да се осигури лечение за пулмоналната хипертония, показвайки чрез неговия поход, че има надежда да се живее един пълноценен живот.
В Чернигов, Украйна, като бивш офицер, чиято специалност е противниковата техника, той разгледа танковата експозиция. И отново си задава въпроси, които вълнуват всеки – войните днес, Европа и разделението, което продължава, за необявената война, за хибридните войни, за безсмислието на въоръжените конфликти.
След това Тодор покара велосипева си на Червения площад в Москва. Отправяйки се във вътрешността на великата Рус, той се отби да види Вязниковското чудо. Богородица с младенеца се появява като негатив върху стъкло. Днес, иконата на Богородица и Вязниковското чудо стоят една до друга в женският манастир Благовещенски събор.
В Чебоксари, столицата на република Чувашия в музея на чувашкото изкуство, част от експозицията е заета от писма, снимки и експонати от български шевици. Професор Иван Коев - етнограф и фолклорист в продължения на десетилетия изследва връзката между елементите от българските носии и шевици от Разградския край и чувашките.
След Казан, столица на република Татарстан идват степите и нови предизвикателства, които каляват характера.
Сезонът на велопоходите
Сезонът на велопоходите бе открит през открит през 2013 г.
„През 2011 г. в АКХ - Виена, екипът на проф. Валтер Клепетко ми направи операция с нищожните 50% шанс. Беше успешна, за щастие. „Две години по-късно почти спонтанно направих първото си пътешествие с велосипед от София до Виена, за да благодаря на професора”, спомня си Тодор.
През 2015 г. изминава 3200 км. с колело в далечна Африка.
Преди 2 години прави обиколката на остров Еспаньола (Домениканска република и Хаити) и остров Куба - 6500км.
Новата цел е далечен Владивосток. Очаква се Тодор Мангъров да е там в началото на септември 2019 г. , след което ще се завърне у дома със самолет.
Всяко пътуване ни променя, всяко пътуване е пътешествие и на нашата душа, навътре към себе си, както и свързване със света, с другите, отбелязва борбеният Тодор Мангъров.