Прочетено: 380 пъти |
Коментари: 0
Съветите са на проф. Радка Аргирова - водещ вирусолог.
Целта на ваксиналните програми срещу морбили – една от най-опустошителните инфекциозни болести – е да намали тежките усложнения и последствия при имунизираните и индиректно да намали предаването на вируса-причинител при неимунизираните. И докато за Америка целта е постигната, за останалия свят тя все още остава недостижима.
Източник на инфекцията е заболелият 4 дни преди и 4 дни след поява на обрива. Здраво заразоносителство няма. Заразяването става по въздушно-капков механизъм – чрез капки на респираторните секрети. Аерозолно предаване също е документирано в затворени пространства (детски заведения).
През април 2009 г. след 7 годишно отсъствие, в Североизточна България се регистрира епидемичен взрив от морбили след внос на вируса от Хамбург, Германия. Заболяването бързо обхвана цялата страна и достигна пик през март 2010 г. и в края на годината затихна. За 2-годишен период са регистрирани 24 253 заболели (до март 2011 г. – още 155 случая). Това е най-голямата епидемия от морбили в Европа след епидемията в Украйна през 2006 г. Случаите в България съставляват 72% от регистрираните в Европа за 2010 г. (30 367).
Проведени са 2 масови имунизационни кампании, но без особен ефект, тъй като 28-те региона на страната не са обхванати едновременно, а много от получилите допълнителна доза ваксина са били вече заразени. Епидемичните взривове в Европа продължават и до септември 2011 г. са регистрирани 29100 случая.
Живите атенюирани морбилни ваксини се предлагат в комбинация с ваксини срещу рубеола, паротит (триваксина) и варицела (тетраваксина). Ваксината създава хуморален (антитела) и клетъчен имунен отговор, сравними с този от естествената инфекция, макар че нивата на антителата са по-ниски.
Имунизацията срещу морбили се препоръчва за всичкидеца и възрастни, при които не е противопоказана. Обхващането на децата с 2 дози ваксина трябва да бъде стандарт на всички имунизационни програми. За контрол на морбили е необходимо постигане и поддържане на имунизационен обхват ≥93-95% във всички региони.
Страничните явления и нежеланите реакции при морбилната ваксина са леки и бързопреходни. Те са резултат от размножаването на вируса (жива атенюирана ваксина) и развитие на лека инфекция. Рядко се появява болка и напрежение на инжекционното място до 24-тия час, последвани от лека температура. Около 7-12-ия ден в 5 % от имунизираните се наблюдава температура около 39ºС за 1-2 дни, в 2% – преходен обрив. Към много редките нежелани реакции спадат тромбоцитопенична пурпура (капилярни точковидни кръвоизливи) до 2-ия месец (1/30 000), фебрилни гърчове (1/3000), енцефалит (1 на 10 милиона дози, докато при естествена инфекция енцефалитът е с честота 1 на 1 000 до 2 000). Морбилната ваксина не съдържа яйчен протеин и затова може да се прилага на деца с алергия към яйца.
Тежката имуносупресия независимо от причината и бременността са противопоказания. Асимптомните деца, заразени с HIV обаче трябва да бъдат имунизирани. Имуноглобулините и други антитялосъдържащи биопродукти (кръв, хуманалбумин) могат да неутрализират ефекта на ваксината за 3-11 месеца. Затова след морбилна ваксина такива препарати се избягват, по възможност поне 2 седмици. При необходимост от проба на Манту след жива (морбилна ваксина), се спазва минимален интервал от 6 седмици след нейния прием.
Оригинален канадски кленов сироп - 1 литър
