Юлиус Рихард Петри е немски учен - бактериолог (1852- 1921). Неговият най-голям принос за науката е изобретяването на „стъкло” на Петри, докато работи като асистент на д-р Робърт Кох ( откривателят на причинителя на туберкулозата).
Ученият учи медицина в академия Кайзер Вилхелм, която завършва през 1876 г. След това постъпва в болница Шарите в Берлин (днес е най-голямата в Европа), където работи като военен лекар.
През 1877 г. той става асистент на д-р Робърт Кох. Именно там Петри изобретява своята паничка за опити, която започва да използва в работата си. Това става десет години по-късно - през 1887 г.
Лекарят развива техниката на култивиране на бактерии от единични клетки, както и изолирането на бактерии от една култура за целите на науката.
Най-интересно при прословутата „паничка” на Петри е нейната форма – като срязан широк цилиндър. В стъкления съд се изсипват първо гел с хранителни вещества, а после гелът се „заразява” с бактерии. Специфичната й форма позволява да се образуват колонии от бактерии , които се различават лесно една от друга.
Повече от 130 г. „паничката” на Петри е сред най-важните пособия за медици и микробиолози.