Прочетено: 504 пъти |
Коментари: 0
Билката дебелец (Sempervivum) е позната в 5 разновидности по българските земи като най-популярни са четинест, белоцветен, мраморен дебелец.
В някои краища я наричат ушница, ушно биле заради едно от приложенията й: от смачкани и изстискани листа, предварително загрети в топла пепел се накапва по няколко капки в ушите при ухобол.
В немското пространство й казват домашен корен (Dach-Hauswurz) , тъй като в по-стари времена е виреела върху покривите на къщите и край дуварите. Според поверията тогава се вярвало, че в къща върху която вирее билката не пада гръмотевица.
При треска се препоръчва да се отчупят 4-5 пресни по-листенца от техните листни розетки и да се премахне най-външната фина кожица. Листата се заливат в 1 л. вряла вода вечерта и се оставя цяла нощ да кисне. През деня цялото количество се изпива на равни части. Препоръчва се при трескави състояния.
Освен това тази настойка може да бъде използвана и при проблеми с пикочния мехур, съветва австрийският билкар свещеник Бенедикт на своя блог.
Отвара от дебелец се пие още при язва на стомаха, спазми в корема, треска, жълтеница, диария, дизентерия, обилна менструация.
С топли лапи от сварени листа се налагат гнойни рани, натъртено, изгорено и циреи. Пресни листа от дебелец, след отстраняване на кожицата им се налагат върху мазоли и брадавици, съветва известният наш билкар Васил Канисков.
