Приказките по неуловим начин наместват вътрешните пластове на душата


| Прочетено Прочетено: 680 пъти | КоменариКоментари: 0



Приказките по неуловим начин наместват вътрешните пластове на душата
Снимка: БНР

Каква е ролята на вълшебната приказка в живота на детето, а после и на порасналия човек? Трябва ли малките да четат приказката за Червената шапчица и други страховити истории? Имат ли приказките скрито послание? Отговорът на тези и други въпроси ни дава интервюто със Силвия Маринова - психолог, психотерапевт под супервизия към Българското общество по аналитична психология „К. Г. Юнг“

- Г-жо Маринова, доколко приказките могат да са средство за терапия? На кого и в какви случаи?
Приказките са просъществували през вековете именно, защото имат терапевтичен ефект върху човешката психика. В последните две столетия, с развитието на науката и технологиите, може би свикнахме да възприемаме думата терапия само като някакъв метод, техника, подход за целенасочено лечебно въздействие. Свързваме го повече с медицината и назначаването на лекарствена терапия при нарушение на здравето. Но, що се отнася до лечение на душата, отдавна е известно, че разказаните истории имат благотворно въздействие.

Притчите, легендите, вълшебните приказки, митологичната образност са останали „живи“ и до наши дни не от суеверие или само със сантиментална стойност, а защото по неуловим начин сякаш наместват вътрешните пластове на душата. Историите и сюжетите в тях събуждат образи и смисли, които ни помагат да уравновесим вътрешният си ритъм спрямо универсални общочовешки модели и взаимовръзки. Особено вълшебните приказки и митовете. Тяхната ценност се състои в това, че с алегоричната си образност, пресъздават универсални функционални модели на човешко поведение на много дълбоко архетипно ниво. Това разбиране добихме едва в последното столетие с развитието на дълбинните психотерапевтични школи. За психологията съществен е приносът на Юнг, който „съживи“ древното понятие архетип – праобраз или структуриращи модели на психологическо поведение, имащи връзка с инстинкта. Ще използвам един цитат от Юнг, който най-ясно онагледява казаното: „В митовете и приказките, както и в съня, душата сама говори за себе си, а архетиповете се разкриват в естественото си взаимодействие, като „след въплъщение, превъплащение, на вечен смисъл вечното движение.“(„Фауст“, II  част, Тъмната галерия)“.

Така, че вълшебните приказки лекуват – дори само като ги четем или слушаме. А можем и по-изследователски да подходим и да изследваме образите и как ни въздействат, да ги рисуваме или пресъздаваме с различни арт-техники, пластелин и др. Това способства за осъзнаване на вътрешните ни динамики. И терапевтичният ефект не е само при деца, но и при възрастни.
Разкажете ни от своя опит. Бихте ли направили малък анализ от популярна приказка.

Юнгианският анализ на приказки всъщност е нелека задача. За да доловим играта на архетиповите мотиви, разгръщаща се в сюжета на приказката и нейното послание, изисква задълбочено вникване в образите и изследване на символиката в съответната приказка. А описано, това отнема страници текст. Не мисля, че ще е коректно спрямо приказката като психично изявление на жизненоважна човешка проблематика, и спрямо читателите също, да нахвърлим тук няколко изречения. Ако някои читатели искат по-добре да се запознаят с подхода към приказките от гледна точка на аналитичната психология на К. Г. Юнг, могат да се обърнат към трудовете на Мари-Луиз фон Франц върху приказната символика. На български има издадени няколко нейни книги – „Архетипови мотиви във вълшебните приказки“, „Анима и анимус във вълшебните приказки“, „Котката“, „Мотиви на избавлението във вълшебните приказки“.  А от български автор и юнгиански психотерапевт, бих препоръчала книгата на Красимира Байчинска „Златното момиче“, посветена на женската душа и пътя й на оцелостяване в български народни приказки.Разбира се, има и много други автори, които описват дългогодишният си опит от работата с приказки в терапевтичен процес.

Но мога да дам пример как подхождам в работата си с клиент, когато той има нагласата да използваме приказки за подобряване на разбирането му относно житейският казус, който го тревожи. Предлагам му например да избере приказка, която по някакъв начин усеща или смята, че е близка по смисъл с неговото преживяване. Насочваме се да изследваме образите – тези, в които се припознава, кои го притесняват или плашат, как разбира динамиката на персонажите, поведението на главният герой и решенията, които взима, за да преодолее препятствията. Изследваме  многопластовите значения на символите, използвани в конкретната приказка, как присъстват те в религиите, митологиите и културните традиции на човечеството изобщо, с какво са свързани и какви смисли носят; как са използвани в приказката и т.н.

Така работата със само една приказка може да е фокус на не малко сесии, да ангажира вниманието и да помогне значително на терапевтичният процес. А това често води и до смислово свързани сънища, които стимулират процеса на разгръщане на вътрешната динамика и нейното разбиране и осъзнаване от клиента. Минавайки през такова преживяване на приказката, става по-ясно защо именно такова поведение има главният герой в нея и съответно – какво е онова поведение, което е най-уместното в казуса на самият клиент. Като не винаги той може да съотнесе себе си с гланият герой, може да е всеки друг персонаж. Трябва да знаем, че главният герой в приказките не можем просто така да го съпоставим с Аз-а. Той по-скоро олицетворява онзи аспект от цялостната психика (в юнгианската психология тя е наречена Себе или архетипа на Цялостната личност), който насочва Аз-а към най-уместният подход в решаване на психичното предизвикателство, на душевното затруднение за преодоляване на страданието и израстване на съзнанието на по-високо ниво на психична организация.Или както казва Мари-Луиз фон Франц: „героят или героинята представляват модели за функциониране на Аз-а в хармония с целостността на психиката.“ („Мотиви на избавлението и омагьосването във вълшебните приказки“, Леге Артис 2007) Така както в приказките героят се справя с невъзможни предизвикателства често по магични начини или с чудодейни помощници, в нашето човешко преживяване и разбиране на символите, използвани в приказката, се случва трансформацията на невъзможният житейски или душевен казус, намирането на съкровищницата със смисъл и решения от дълбините на собствената ни душа.

- Можете ли да разкажете за опита с терапия с приказки в други страни?
- Не бих могла да цитирам конкретни източници. Не съм правила проучване. Но освен в юнгианското направление, приказките са част от терапевтичните практики на много психотерапевтични школи, особено на дълбинните, работещи с несъзнаваното. Известен е и клиничният опит при работа с приказки в световен мащаб при някои психично болни пациенти, който дава облегчаване на симптомите и подобряване на състоянието. Мога да кажа за такъв опит у нас от д-р Александър Маринов, психиатър, който от 1952 до 1993 г. в психиатрична болница в гр.Бяла включва приказките като част от изследването си върху благотворното въздействие на изкуството и психотерапията върху определени случаи на невропсихични състояния и заболявания.

- Напоследък се чуват мнения, че жестокото, страховитото, лошото в приказките плашат децата и едва ли не ги травмира. Съгласна ли сте?
- Да, има такива притеснения, вероятно повече от родители, а не от психолози. Но да не забравяме, че вълшебните приказки са останали да съществуват толкова дълго с всичките си страховити образи. Именно преодоляването на страховете, пред които се изправя героя или героинята, пресъздават по символичен начин как можем да подходим към собствените си страхове, как универсалното човешко съзнание минава през, така наречената „лоша“, жестока, страховита, застрашаваща страна на живота. Ние не можем да избягаме от негативната страна на това да си жив, от страховете си, от тъмната страна на психиката. Всеки опит да се затворим в сапунения мехур на прекрасната страна на живота е едностранчивост, която не можем да си позволим с оглед на израстването и помъдряването. В извечната динамиката между доброто и злотое ключът към духовното ни израстване като отделни същества и човешки вид. Примиряването на противоположностите, осъзнаване на тъмната ни страна – индивидуална и колективна, - е неотменна част от един процес, който Юнг нарича оцелостяване, т.е. да станеш цял, неделим, цялостен, завършен; копнеж и стремеж на човешката душа, независимо дали е осъзнат или не.

Може би проблемът е в това, че образите се възприемат буквално, а не символно. Когато променим фокуса и изследваме древните символи, останали ни в наследство в историята на религиите и философиите, на митологията, в ритуалите на примитивните култури, можем да погледнем по съвсем различен начин на тези плашещи ни образи и да им помогнем да се трансформират в конструктивни форми, позволяващи интеграция в съзнанието и живеенето, в разбирането ни за човешкият живот и неговият симсъл. И децата трябва да бъдат подготвени за това. Разбира се, постепенно и когато съзнанието им е подготвено да обработи тези образи.
Дайте съвети кои приказки са подходящи за най-малките деца и кои – за малко по-големи.

Аз работя основно с възрастни и бих могла да дам само общи насоки как да подхождат родителите, когато подбират приказки за своите деца. Едното е, че, разбира се, колкото по-малко е детето, толкова по-кратки трябва да са историите и по-простичко взаимодействието между персонажите в приказката. Постепенно с порастването и развитието на съзнанието, детето ще може да обработи и по-сложни образи и взаимодействия между героите. Постепенно да се преминава от приказни истории за взаимоотношенията на животните в гората, например, към такива, в които героите стават човешки същества и по-късно към по-сложните сюжети с много препятствия, през които минава героя и страшните същества, с които се среща. Но и самото дете ще покаже какво му харесва и какво – не. Важно е да се говори с детето за прочетеното, особено когато то се развълнува от даден образ и започне да пита или да коментира, да го рисува или играе. Така можем да разберем и какво в образа и сюжета го вълнува и как обработва посланията.

Мнозина смятат, че приказките са само поучителни истории, но по-голямата ценност в тях е, че ни подсказват как да обработваме и се справяме с вътрешните си конфликти – неизбежна динамика на всяка психика, тласкащи ни към развитие и осъзнаване. Така че, наблюдавайки как детето преживява прочетеното, как го вербализира и пресъздава, можем от една страна, да разберем как се чувства и какво го вълнува, а от друга – дали е готово за по-сложни и изпълнени с препятствия сюжети. Често децата се „влюбват“ в една приказка и настояват да им я четата отново и отново. Това не бива да притеснява, но може да се поговори с детето за това какво толкова го привлича и вълнува в нея. По това какъв тип приказки му харесват и кои го плашат, също можем да се ориентираме кои модели утвърждава и го привличат, и от кои още се страхува. А, ако родителите виждат нещо притеснително в предпочитанията на детето, могат да се обърнат към специалист, който да им помогне да се ориентират.

Бих искала да обърна внимание и на още нещо. В днешно време книжките с приказки са богато илюстровани, но за да може детето да развива въображението си е много по-добре да ги слуша, отколкото да възприема готовите образи. А след това може да разкаже за тях или да ги нарисува. Умението да изграждаме образи от чутото развива вътрешният живот на психиката. Затова е и толкова пагубно от най-ранна възраст децата да са непрекъснато пред екрана на телевизора или компютъра, телефона, макар и да гледат детски програми.

- Какво мислите за тези, които грубо настояват за прекрояване на най-популярните приказки, преработването им, разказването им на децата в спестен вариант?
- Вълшебните приказки са вълшебни във вариантите, в които са се запазили през поколенията, именно заради целебното им въздействие върху човешката душа. Всяка редакционна намеса, макар и мотивирана с добри намерения, би ни лишила от това благотворно въздействие.  Предпазването на децата от всичко лошо не е най-добрата помощ, която можем да им окажем, защото рано или късно те ще се сблъскат с него и няма да имат ресурс за справяне. Това е като да се опитваме да изключим черният цвят и да се фокусираме само върху белия цвят. С това се лишаваме от цялата гама един път, и втори – черното няма да спре да съществува, само защото се страхуваме от него. Вместо това можем да проявим мъдрост и да преценяваме кое, кога и в каква доза можем да поднесем на децата си. И да ги слушаме, да им даваме време сами да обработват чутото колкото могат, а когато имат нужда от съдействие, да се отзоваваме внимателно, деликатно и честно. Да сме искрени, когато не знаем отговорите или самите ние се страхуваме от определени образи в приказките и заедно да търсим решения – в плашещата или в друга приказка. Повечето приказки са с щастлив край все пак. Но има и такива – не много, но има – които нямат щастлив край. И така е и в живота. Какво отношение сме изградили към това, показва колко самите ние сме пораснали и помъдрели.

При интерес можете да се свържете със Силвия Маринова на:
+ 359 888 654 150
silvyamarinova@abv.bg
или на Фейсбук страницата „Поканата“.

Едно интервю на Светлана Желева











Акценти от Здравница



НЗОК ще съдейства за облекчаване на процедурата по кандидстване за лечение

НЗОК ще съдейства за облекчаване на процедурата по кандидстване за лечение

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) бе домакин на среща, състояла се между управителя на институцията д-р Дечо Дечев и представители на Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“....още

Безвредно почистване на дома с етерични масла

Безвредно почистване на дома с етерични масла

Ако се питате как така лимонът е в състояние да премахне загорелите мазнини от печката и мазните петна от дрехите, да почисти фаянса и да лъсне металните части, то отговорът е: Такава е неговата природа!...още

У нас се предлагат „Салатени миксове“ с неразрешени съставки

У нас се предлагат „Салатени миксове“ с неразрешени съставки

Контролните органи на БАБХ осъществиха извънредна тематична проверка на посочените хранителни продукти, която включва обекти за производство и/или бутилиране на маслинови масла и смеси от растителни масла с вложено в състава им маслиново масло....още

Защо наричат вечерната иглика шунков стрък?

Защо наричат вечерната иглика шунков стрък?

Вечерната иглика се разтваря само при залез слънце, а на сутринта съцветието изчезва. Затова в немскоговорящото пространство вечерната иглика е позната като нощна свещица....още


Виж още от акценти

 

За потребителя

Продуктите на Здравница

Куркума на прах - 300 гр. Куркума на прах - 300 гр.

Куркумата действа успешно при проблеми с жлъчката и храносмилателни разстройства, успокоява чревната перисталтика, образуване на газове и др....


Цена: 6.20 лв.


Сода, без алуминий - 250 гр.
Сода, без алуминий - 250 гр.

Шипково масло, от семена, студено пресовано, Здравница, 100 мл.
Шипково масло, от семена, студено пресовано, Здравница, 100 мл.

Морска краставичка - тинктура
Морска краставичка - тинктура

Рибен колаген на прах - 150 гр.
Рибен колаген на прах - 150 гр.

Слънчогледов лецитин, на прах, Здравница, 150 гр.
Слънчогледов лецитин, на прах, Здравница, 150 гр.

Безалкохолна прополисова тинктура - Здравница
Безалкохолна прополисова тинктура - Здравница

Всички продукти








Най-търсено в Здравница Най-търсено в Здравница



Заболявания Заболявания

 

Билки Билки

 

Народни рецепти Народни рецепти

Всички заболявания Всички билки Всички народни рецепти

Намери бързо:    

"Ню Ес Нет ЕООД" предупреждава, че предоставената информация на страниците на ЗДРАВНИЦА не може да замени посещението на лекар, поставянето на професионална диагноза и провеждането на нужното лечение.

Facebook - Здравница Twitter - Здравница Здравница - Google Plus RSS - Здравница

Използването на материали от Zdravnitza.com задължително става след позоваване на източника и линк към съответната страница!

Здравница
Здравница
Здравница
   
Здравница

Copyright © 2006-2017 Zdravnitza.com Всички права запазени.
Zdravnitza.com е собственост на "Ню Ес Нет ЕООД" : Условия за ползване

email