Лекторката е известна с това, че развенчава митовете за холестерола и теорията за произхода и лечението на атеросклероза, като посочва естествения начин за превенция и лечение на редица  сърдечносъдови заболявания.

Липидната теория е създадена през 50-те години на 20-и век като единствено, но непочиващо на сериозни научни аргументи обяснение за епидемията от сърдечносъдови заболявания. Днес науката разполага с категорични доказателства от прецизно проведени дългогодишни изследвания, че тази теория е погрешна. Работата е там обаче, че докато учените се занимаваха с тази теория, се нароиха множество мощни търговски и политически организации, които буквално и преносно се хранят от липидната теория. Тъкмо те ще продължават да правят всичко възможно липидната теория да удължи съществуването си, твърди д-р Наташа Кембъл-Макбрайд.

Ето и някои от нейните аргументи:

1. Във Великобритания се наблюдава стабилно ниво на консумация на мазнини от 1910 г. насам, но за периода от 1930 до 1970 г. броят на инфарктите е нараснал 10 пъти. Следователно там сърдечните заболявания нямат връзка с мазнините в храната.

2. От Втората световна война насам японците консумират все повече животински мазнини, но все по-рядко умират от инфаркти. На всичко отгоре, откакто ядат повече животински мазнини, е намаляла смъртността от повечето заболявания .

3. След Втората световна война консумацията на животински мазнини в Швейцария се е увеличила с 20%, но смъртността от сърдечни заболявания постоянно се понижава. Сигурно може да се каже, че там мазнините помагат срещу сърдечните заболявания?

4. Смъртността от сърдечни заболявания в САЩ е нараснала десетократно от 1930 до 1960 г., въпреки че консумацията на животински мазнини е намаляла. Изхождайки от това, може да се изкаже хипотеза, че редуцирането на животинските мазнини в храната способства за сърдечни заболявания.

5. В периода 1955–1965 г. във вече бивша Югославия броят на инфарктите се е увеличил 10 пъти, а приемът на мазнини е намалял с 25%. Можем да заключим, че в тази страна ограничаването на мазнините причинява сърдечни заболявания.

6. Воините от кенийските племена самбуру и масаи до голяма степен се прехранват с месо, мазнини, мляко и кръв и консумират много малко растения. Професор Джордж Ман от Университета „Вандербилт“ в Нашвил и други негови колеги изучават тези племена от години. Установяват, че при тях отсъстват всички съвременни заболявания, включително сърдечни. Нивото на холестерола в кръвта им е много ниско, въпреки че всеки ден поглъщат мазнини и холестерол. Ала когато същите тези хора се преместват в Найроби и възприемат съвременен начин на живот, със съвременен хранителен режим с ниско съдържание на мазнини, те стават податливи за сърдечни заболявания, подобно на всички останали. Само този пример е достатъчен, за да покаже, че липидната хипотеза бърка

7. Проучванията на д-р С. Л. Малхотра от Бомбай, Индия, показват, че хората в Мадрас, консумиращи много малко мазнини и никакви от животински произход, умират от сърдечни заболявания 7 пъти по-често и в по-ранна възраст от тези в Пенджаб, които традиционно приемат големи количества мазнини. Отново изглежда, че животинските мазнини оказват протективно действие върху здравето на сърцето.

8. Проведени са десетки изследвания в различни страни с цел да се установи дали страдащите от сърдечни заболявания консумират повече мазнини и холестерол. Всички проучвания показват, че количествата мазнини и холестерол са същите като при лицата без сърдечни заболявания. Към 1998 г. съществуват 30 изследвания, ясно демонстриращи, че приемът на животински мазнини няма никакво отношение към сърдечните заболявания. Същевременно обаче се забелязва значителна връзка между болестите на сърцето и консумацията на растителни мазнини и маргарин.

9. Изследване след изследване показва, че хората с нормален холестерол умират от сърдечни заболявания точно толкова често, колкото тези с повишен, и че холестеролът в кръвта не е предиктор за инфаркт.

10. Много проучвания ясно сочат, че ниският холестерол се свързва с по-висока смъртност от сърдечни и други заболявания. Излиза, че при хората с нисък холестерол рискът от ранна смърт е по-голям.

11. От самата поява на липидната хипотеза редица изследвания доказват, че високият холестерол не е рисков фактор за жените. Напротив, видно е, че за тях е опасен ниският холестерол. Учени във Франция откриват, че най-дълъг и здрав живот имат жени с високи нива на холестерол, докато рискът от преждевременна смърт е 5 пъти по-голям при жените с ниски стойности на показателя.  Френските учени предупреждават, че понижаването на холестерола при жените, особено в напреднала възраст, може да е опасно, защото той всъщност оказва протективно действие. Затова жените трябва да спрат въобще да се тревожат за холестерола си. Изглежда обаче, лекарите не са запознати с този факт, защото предписват медикаменти за понижаване на холестерола с еднакъв размах и на мъже, и на жени, особено по-възрастни. От друга страна, ракът убива почти два пъти повече жени под 75-годишна възраст, отколкото сърдечните заболявания

12. Множество изследвания не показват връзка между високия холестерол при мъжете и сърдечните заболявания.Напротив, по-голямата част от проучванията сочат, че и мъжете, също като жените, умират по-често от сърдечни заболявания и други здравословни проблеми, ако имат нисък холестерол. Лекарите обаче продължават усилено да назначават липидопонижаващи медикаменти на милиони мъже по целия свят.

13. Изследвания в Русия разкриват връзка между ниския холестерол и повишения риск от сърдечни заболявания. Отново се забелязва протективно действие на холестерола.

14. Много проучвания демонстрират протективно действие на холестерола в напреднала възраст – старите хора с висок холестерол живеят по-дълго от тези с нисък. Понижаването на холестерола при пациенти в напреднала възраст би било опасно.

15. Редица изследвания от много страни разкриват, че нито нивото на холестерола в кръвта, нито смъртността от сърдечни заболявания се понижават с нискомазнинни, нискохолестеролни диети. Животинските мазнини и холестеролът в храните, които приемаме, на практика не се отразяват върху нивата на холестерола в кръвта ни. Защо ли? Защото всеки орган и клетка в организма могат да произвеждат холестерол. Когато приемаме повече отвън, тялото ни произвежда по-малко, и обратното. Разбира се, хранителната индустрия би предпочела да не го знаете.

16. Най-малко 60% от хората с инфаркт са с нормални нива на холестерол.

17. Децата, които редовно консумират храна с ниско съдържание на мазнини, страдат от проблеми с растежа, изоставане в развитието и обучителни затруднения. При децата не се открива връзка между храната и нивото на холестерола в кръвта им.

18. Хората във Франция, Германия, Австрия и Люксембург имат високи нива на холестерола, но смъртността от сърдечни заболявания в тези страни е ниска.

[…]

19. През 80-те години на XX век бяха въведени нови медикаменти за понижаване на холестерола, наречени статини. Едни от най-популярните са симвастатин, аторвастатин, флувастатин и правастатин. Те възпрепятстват способността на организма да отделя холестерол, благодарение на което успешно понижават количеството му в кръвта. В резултат на това обаче имат дълъг списък от странични ефекти. Водят до повишен риск от злокачествени заболявания – най-вече рак на гърдата – както при животни, така и при хора. Сред другите им нежелани ефекти са увреждане на черния дроб и нервната система, избухливост, влошаване на когнитивните способности, загуба на памет и склонност към насилие. Приемането на статини по време на бременност може да доведе до сериозни малформации на плода …

Редакцията на „Здравница” е готова да публикува и други мнения по темата.