Едни от най-често предписваните лекарства за болка са нестероидните противовъзпалителни средства. Продуктите от тази голяма група се прилагат основно поради изявените им обезболяващи и противовъзпалителни ефекти, но могат да се използват и за понижаване на висока температура, съветва д-р Красимир Пандев, кардиолог във ВМА-София.

В множество проучвания с тези медикаменти учените установяват, че въпреки добрата им ефекасност за повлияване на болка и възпаление те крият сериозни рискове за сърдечно-съдовата система.

Много от нестероидните противовъзпалителни средства влият на кръвното налягане, и понижават съсирваемостта на кръвта и променят еластичността на артериите.

Поради наличието на описаните странични ефекти, пациентите, които приемат лекарства от тази група са изложени на по-висок риск от сърдечно-съдови инциденти: инфаркти, инсулти, нарушения в сърдечния ритъм и др.

Това налага учените да направят по-подробен анализ на този факт, затова кои медикаменти от тази група носят най-висок риск за сърцето и кръвоносната система, и респективно кои от тях приемани в адекватни за състоянието количества притежават по-малък риск за пациентите, смята още специалистът.

Друга причина за този анализ е и фактът, че при някои хронични заболявания, какъвто е остеоартритът, пациентите приемат обезболяващи средства за по-продължителни периоди от време и то почти без прекъсване. Поради тревожността на фактите от проведените наблюдения, лекари и изследователи проявяват все по-високо внимание при провеждане на изследвания с нестероидните противовъзпалителни средства.

Съществуват данни от обобщени резултати от наблюдения на над 116 хил. пациенти, които показват повишение на сърдечно-съдови инциденти с до 30 на сто след прием на определени лекарства от тази група.

Преди всичко, пациентите с вече установени сърдечно-съдови болести трябва да се консултират с лекуващия ги кардиолог, за да бъде избегната възможността от прием на обезболяващи, които макар и в някои случаи, предлагани без лекарско предписание може да крият съществен риск за болните. Личният лекар и кардиологът са специалистите, които най-адекватно могат да преценят съотношението между полза и риск за всеки отделен медикамент, каква е най-щадящата доза на прием и продължителност на употреба, които от своя страна са определящи за високата ефективност от приложеното лечение, заедно с най-малък риск от вреда за пациента.