Когато изглежда, че заплахата идва отвън – заболяване, неприятно преживяване или противопоставяне, единственият начин да постигнем баланс е да не се опитваме да се избавим от тези неща, а да ги разберем и да съумеем да ги използваме. Така освобождаването от егото ни води към идеята за ахимса, или иначе казано, ненасилието. Ахимса е ненасилствен начин да се справим с дадена ситуация. Тя е пътят на воина.

1. За да развием ненасилствен подход, преди всичко трябва да разберем, че проблемите не се опитват да ни унищожат. Обикновено веднага се стремим да се отървем от тях. Смятаме, че някакви сили действат срещу нас и ние трябва да ги надвием. Важното е да се научим да се отнасяме приятелски към проблемите си, като развием майтри (любяща добрина, добросърдечие).

Всички тези проблеми и трудности са породени от концепцията за дуализма и отделеността. От една страна, ясно съзнавате другите, ясно съзнавате и себе си и искате да направите нещо, за да работите с тях и да ги използвате. Но не можете да го направите, защото между вас и другите зее огромна пропаст. Така се заражда чувството за заплаха и изолация. Там се корени проблемът. На даден етап изпитвате искрено желание да съборите стената, да заличите пропастта между себе си и другите. Не мислете обаче, че трябва да се борите и да надвиете проблемите. Не допускайте да се чувствате като на бойно поле, защото това само ще затвърди проблемите ви. В тази ситуация бойните изкуства са много интересни заради подхода си към проблемите и упражняването на истинското изкуство на войната.

2. За да работите с дихотомията аз и другите, първо трябва да обмислите фактите и моделите в живота си – своето поведение, подход към общуването и изобщо целия си начин на живот. В живота ви има аспекти, които не са балансирани, но те могат да бъдат балансирани и точно това е вашата цел. Три са причините за нарушения баланс: невежество, ненавист и желание.

Истината е, че те не са нещо лошо. В случая понятията добро и лошо нямат нищо общо. Става дума единствено за баланс и дисбаланс. Не говорим отделно за духовния или светския аспект на живота, а за живота като цяло. Ако балансът на поведението е нарушен, човек не се държи правилно в никоя ситуация. Действията му са неуместни; застъпват се и често остават недовършени. Това води до липса на пълноценно осъзнаване и присъствие в ситуацията. Настоящият момент на действието не се осъществява правилно, защото докато човек стигне до средата на нещо, преминава към следващото. Това води до неразположение на ума, защото винаги остава нещо недовършено – като недояден плод.

Представете си, че откъсвате плод от дърво. Той ви се струва сладък и узрял; много ви се иска да го вкусите. Ала щом го захапете, виждате друг, който изглежда още по-хубав. Веднага скачате и грабвате и него. Започвате да се тъпчете с плодове, а накрая берете и такива, които още не са узрели. Това води до неразположение.

3. Идеята за баланса е много проста и земна. Съществуват модели на поведение, които не са балансирани и са причинени от невежество, омраза, страст или комбинация от тях. Невежеството в този случай означава, че човек не може да осъществи докрай настоящата си работа, защото умът му е зает с преживявания от миналото или очаквания за бъдещето. Затова не може да бъде сега.

Невежеството е невиждане на настоящето.


Истинският воин не е агресивен и враждебен и не насочва действията си срещу другите. Обикновено, когато чуем за предстоящо предизвикателство, веднага започваме да мислим за агресивна реакция или действия, но грешим. Трябва да се научим, че агресията е нещо съвсем различно от правилното използване и канализиране на енергията.

Според някои източници на традиционния китайски будизъм монасите в някои манастири са практикували джудо, карате и други бойни изкуства, но не за да предизвикват, убиват и погубват други хора. Използвали са ги, за да се научат да владеят ума си и да намират балансиран начин да се справят с всяка ситуация, без да се поддават на омразата и паниката на егото. Отстрани изглежда, че практикуващите бойни изкуства се занимават с нещо агресивно. Всъщност обаче те не са фундаментално агресивни от гледна точка на генерирането или проявата на омраза. Истинското практикуване на бойни изкуства се състои в развиване на състояние, в което човек изпитва пълна увереност и съзнание за това, което е, и това, което се опитва да постигне.

5. Важно е човек да се научи да разбира другата страна на всяка ситуация, да се сприятелява с противника или проблема, за да ги види ясно и да предугади следващия им ход. В Тибет тази идея е приложена в изучаването на логика. Когато аз учех там, се занимавах със сложна логическа система, при която трябваше не просто да аргументираме тезата си, а да следваме определени логически правила и термини. Когато противникът в дебата изкаже някакво твърдение, имахме право да отговорим само по един от четири възможни начина: Защо?, Не съвсем, Грешиш или Не. Това са единствените възможности. Другият може да се аргументира и да те напада по най-различни начини, но ти разполагаш само с тези четири фрази, за да го обориш. За да избереш правилния отговор, трябва точно да знаеш какво ще каже опонентът ти в следващите десет минути. И не просто да знаеш, а да го чувстваш, защото си се слял със ситуацията. Поне на теория не изпитвате войнствени чувства. Поради това я няма и агресията с нейния заслепяващ ефект. Виждате ситуацията съвсем ясно и се справяте по-ефективно с нея.

6. Като цяло, ако искате да развиете ефективен начин за отправяне на предизвикателства, трябва да изгради те у себе си много майтри (добросърдечност, любяща добрина) към противниците си. В превод думите любяща добрина и състрадание звучат някак сантиментално и слабовато и извикват асоциации с благотворителност и любов към ближния. Понятието майтри е нещо различно. Разбира се, то има и сантиментален аспект: винаги има място за емоции. Майтри обаче не означава просто да бъдем мили и добри, а да станем едно цяло със ситуацията. Това не означава да се лишим от индивидуалността си и да приемем всичко, което другият предлага, а по-скоро да преодолеем бариерата, която сме издигнали между себе си и другите. Ако отстраним тази преграда и се открием, в ума ни автоматично ще се развие истинско разбиране и яснота. Работата е там, че за да предизвикате успешно някого, трябва преди всичко да развиете любяща добрина и копнеж към откритост, така че въобще да липсва желание за предизвикателство. Ако човек има желание да покорява и да печели предизвикателства, умът му се изпълва с това желание и той не успява да отправи предизвикателството, както трябва. Да усвоим изкуството на войната, означава да преминем отвъд предизвикателството.