Прочетено: 511 пъти |
Коментари: 0
Приложението на малиновите и къпиновите листа съвпада, затова в старите билкови книги не се прави разграничаване, което фактически дава отражение и върху съвременната фитотерапия. Днес малиновите листа се употребяват най-често като съставка на различни билкови комбинации. Събират се през май –юни и се сушат на сянка.
В плодовете на малината се съдържат до 6.0% захари – фруктоза и глюкоза, до 2% органични киселини – лимонена, салицилова, винена и ябълчена, , фолиева киселина, С, пектини, багрилни вещества, дъбилни вещества, етерични масла, микроелементи – мед, калий, желязо, кумарини,антоциани, катехини и др. Листата й съдържат белтъци, танини, флафоноиди, витамини, микроелементи и др.
Един кг къпинени плодове съдържа 9 мг. желязо, 8 мг . мед и 46 мг. манган. Плодовете съдържат значително количество каротин (провитамин А), витамини – А, В1, В2, В9, РР и др.
Още последователите на Хипократ прилагали плодовете за лекуване на гноящи и леко кървящи рани. Плиний, Гален и Диоскурид твърде много ценели отвара от листа и корени срещу диарии и за жабурене при възпаление на венците, за заздравяване им, дори препоръчвали дъвчене на свежи къпинови листа.
В средните векове назначавали къпината като кръвопрочистващо средство.
2 суп.л. наситнени листа се заливат с 800 мл. вряща вода, кисне 1-2 часа и се прецежда. Запарката се пие топла, подсладена с мед като потогонно средство при простудни заболявания.
В козметиката се използват пресни плодове, листа и цветове. Благодарение на съдържанието на витамините А, В2, Е и РР маските с препарати от малини подобряват тонуса и тургора на кожата, правят я по еластична, връщат цвета и младостта й, подхранват я и я правят свежа и чиста.
