Водната леща (Lemna minor L.) придобива все по-голяма популярност като здравно и лечебно растение. Прилага се при: депресия, лениви черва, подуване на стомаха, възпалени лигавици в носа и гърлото, възпаление на дихателните пътища, полипи, ринит, фарингит, астма, висока температура. А също и при проблеми със жлъчката, жълтеница, ревматизъм, подагра, глаукома, като диуретик, проблеми със жлъчката, за лечение на витилиго и др. Клинични изследвания потвърждават антиоксидантно, антибактериално и антикандидозно действие. В последните години тя се използва като хранителна добавка в алтернативната медицина, заема основно място в хомеопатични лекарства и в диетите за отслабвана. Външно се използва за лечение на гнойни рани, фурункули и язви. Вече може да се намери в магазините за билки и хранителни добавки, обяснява обяснява проф. Пенчо Далев в книгата си „Диворастяща храна” (ИК „Труд").

Водната леща расте в застояли или бавно движещи се води, в естествени и изкуствени езера, канали и оризови полета. Среща се и по вертикални повърхности, обтичани от вода. Често се среща по заблатена бреговата линия, след като водните нива са спаднали.

Растението е разпространено в по-голямата част от умерените и субтропичните региони на света: в цяла Европа, Централна Азия, Северна Америка, в източната половина на Африка и в Австралия и Нова Зеландия. У нас се среща из езера, блата, в застояли и бавнотечащи води в цялата страна, докъм 1000 м н.в.

В някои страни се отглежда и като културно растение за храна на животни, предимно за риби и птици. Използва се в развъдни аквариуми като скривалище на малките рибки. Напоследък все по-често се използва и за кулинарни цели и сериозно се обмисля нейното промишлено отглеждане. Водната леща има високо белтъчно съдържание, бързо се развива и реколтата лесно се прибира (плува по повърхността на водоема). В много страни на водната леща се гледа като средство за пречистване на отпадъчни и природни води и като ресурс за биоремедиация.

Основната ценност на водната леща е високото съдържание на белтъци. Към сухо вещество се съдържат до 38% белтъци, а също така 17% скорбяла, 5% мазнини. Особено богато и разнообразно е съдържанието на микроелементи: калций – 6%, фосфор – 3%, магнезий – 2% и още кобалт, бром, мед, никел, титан, манган, йод, цинк, ванадий и др. Растението съдържа витамин С и много от групата на витамин В. Съдържат се и биологично активни съединения от групата на флавоноидите, като например кверцетин, а също така и някои фенолни съединения.

Използване като храна

Традиционно растението е използвано за храна на говеда и свине в Африка, Индия и Югоизточна Азия. В много страни се използва и за храната, като се предлагат разнообразни кулинарни рецепти. Растението се използва за приготвяне на салати, супи, за подправка и като съставка на рибни и месни ястия.

Днес водната леща се смята за един сериозен хранителен резерв, главно поради високото й белтъчно съдържание и възможност за индустриално производство. Специалистите твърдят, че за сезон от 1 дк водна площ може да се получи до 8 тона зелена маса.

При събирането на растението от природни водоизточници трябва да се има предвид два задължителни аргумента: дали водите са чисти и не са замърсени от човешка дейност, и дали съответният водоизточник не е природен резерват. Отнемането на растението от неговия естествен източник може да повлияе върху екологичното равновесие в съответния воден регион.

Салата от водна леща. 200 г картофи се сваряват в подсолена вода, нарязват се на малки парченца, подреждат се в подходящ съд, покриват се с 1 средно голяма глава лук, настъргана на ситно, и с две твърдо сварени яйца, нарязани на парченца. 50 г водна леща се размесват със 100 г нарязано на ситно кисело зеле, подрежда се в центъра на салатата и се залива с майонеза или сметана.

Паста с водна леща. 50 г водна леща, 50 г краве масло и 1 с. л. настърган хрян се размесват добре. Пастата се използва за намазване на сандвичи.

Месна супа с водна леща. Месната супа се приготвя, както обикновено. В края на варенето се прибавя 100 г водна леща на 1 л супа и се вари още 4-5 мин.

Зеленчукова супа с водна леща. Равни количества водна леща и нарязани на ситно свежи листа на киселец се размесват и се прибавят към врящата супа 5-6 мин преди да се снеме от печката. 3 с.л. от сместа се слагат в 1 л. супа. Преди поднасяне се подправя с сметана и копър.

„Зелено“ краве масло. 20-30 г водна леща се попарват с вряла вода, отцеждат се от водата, смилат се на блендер и се размесват със 100 г меко краве масло. Използва се за намазване на сандвичи.

Суха подправка от водна леща. 100 г сушена водна леща и 100 г сушени листа от свербига допълнително се сушат във фурната на печката при 50-60оС за 2-3 часа, смилат се на кафемелачка и се смесват с 20 г смлени семена на ким. Сместа се използва за подправка на супи и рибни и месни ястия.