Днешният родител не трябва да възпитава  вече по инерция и според това как него са възпитавали. Той  може да разчита на един подценяван и често непризнаван помощник - личният Ангел на детето. Много хора, прочитайки за Ангела, веднага ще затворят книгата. На тях точно предубеждението ще попречи . Всички външни мерки, които възрастният предприема, но не идват от истинското желание да помогнат на детето, а от егоизма му няма да имат желания резултат, казва Зорница Вълкова от Сдружението по антропософска лечебна педагогика и социална терапия (http://oporabg.com/?q=node/2083)

- С какво  книгата на Хенинг Кьолер  е по-различна от всички останали, посветени на отношенията родители-деца, учители-деца, както и разбирането за света на детето изобщо?
- Тази книга показва една неочаквана гледна точка. Родителят не е сам в своите усилия, в своите трудности с възпитанието, а може да разчита на един подценяван и често непризнаван помощник - личният Ангел на детето. Съюзът между Ангела и родителите, синхронът между тях е именно това, от което детето се нуждае. Ангелът му помага винаги да поддържа връзката си с духовния свят, с Божественото, а родителите трябва да му помогнат да стане земен жител, да се почувства добре  дошло на Земята.
Другият важен фокус е душевното отношение на родителя, респ.учителя, към самото дете към неговото поведение, към неговите прояви, дори и неприемливите. Истинското приемане и безусловната обич към детето са най-важните. Само на тяхнатата основа може да се гради. Всички външни мерки, които възрастният предприема, но които не идват от истинското желание да помогнат да детето, а от егоизма му няма да имат желания резултат.

- Защо книгата се казва точно така: „За страхливите, тъжните и неспокойните деца”?
- В книгата се разглежда развитието на четири базисни сетива в детството - осезателното, виталното, равновесното и двигателното. Тяхното нарушение води до определени особености, до своеобразни „симптоми“. Така напр. нарушеното или затруднено развитие на виталното сетиво има като особена ярка характеристика неспокойствието, хиперактивността, хаотичността; осезателното сетиво - страхливостта; двигателното - потиснатостта, изолираността. Откриването на тези „симптоми“ са резултат от дългогодишния опит на автора и други лечебни педагози и психолози. Трудно е с няколко изречения да се обобщи целият този опит, който е свързан много тясно и със задачите на съвременните деца.

- Може ли да се каже, че точно тези 3 групи деца са най -"трудните" или е съвсем друг контекстът?
- Не, не може да се каже така, по-скоро тези деца се срещат все по-често. При това не е задължително да са от аутистичния спектър или с умствено изоставане или пък с някаква друга диагноза. Това може да е всяко едно дете, подложено на вредните влияния на съвременния свят. И именно родителите, учителите, близките, са хората, които имат възможността да противодействат на тези тенденции и да помогнат на детето да живее в съгласие със себе си и света и едновременно с това да изпълнява своите задачи.
Хубавото е, че има много примери и практически съвети. Хенинг Кьолер например обръща внимание на една такава отличителна черта на някои от най-активните, „бушуващи“ деца - вечно студените крайници, като ги определя като важна индикация за нуждата от топлина, но не само външна, привнесена за затопляне на тялото, а и вътрешна душевна топлина от страна на близките. Това важи особено много за възрастта 4-5 г., 8-9 г. Тук е ролята на разказаните приказки и  истории, които дават възможност на детето да развихри фантазията си. А тази фантазия затопля детето. Не телевизионното филмче, не историята в картинки, а разказ, който детето самó да облече в образи.

Много различни са начините за въздействие върху нарушените сетива, бих казала, че някои са противоположни. Например това, което неспокойното дете отхвърля - прекалената опека, закрилата, грижата, за страхливото дете е като балсам. И обратно - това, от което страхливото дете се страхува - да не бъде изоставено, да не бъде оставено самó на себе си, е нещо, лелеяно от неспокойното, хиперактивното дете. Понякога, не знаейки за базисните потребности на тези деца, реагираме по възможно най-неподходящия начин и така засилваме негативните прояви на детето. Например ограничаваме все повече и повече едно неспокойно, свръхактивно дете, а то се нуждае повече от всичко от нашето доверие и уважение.

- Защо все по-трудно става възпитанието на днешните деца,  и това е сякаш най-малкия проблем...
- Всяко време има своите деца, по-точно децата са отражение на времето. Но това е само горният пласт. Защото ако останем само с него, ще видим единствено негативни неща. Има и друг пласт, той пак е свързан с времето, но е по-невидим, по-фин - това са задачите на човечеството, които то трябва да изпълни, за да продължи градивно напред, а не да се остави на разрухата. Децата на времето са изпълнители на главните задачи на човечеството в съответното време. Понякога наглед по не особено градивен начин тези деца ни помагат да развием определени качества, отношение, ценности, които  да „спасят“ човечеството, образно казано - да му помогнат да прескочи някой трап в развитието си.

Разликите във възпитанието на поколенията също играят роля. Но днешният родител не трябва да възпитава  вече по инерция и според това как него са възпитавали, а да се опита да бъде съзнателен за това, което прави, и най-вече - за това какъв е той самият, какъв е неговият образ в очите на детето. Същото се отнася и до учителите.

- В книгата се говори за морално възпитание, как да го разбираме?
- Започнахме разговора с Ангела на детето. И сега пак ще се върнем към него. По време на сън, когато детето се потопи изцяло в Духовния свят, то среща своя Ангел, който наред с всичко останало, влива в душата му морални импулси. Оттук идва сякаш инстинктивното знание на децата кое е добро, морално, и кое не. Родителите и учителите могат да подкрепят това съществуващо в детето знание като покажат, че моралното го има и на Земята. Как се държим, какво е отношението ни към света и хората, към самото дете и неговото поведение - това изгражда или обратното - разрушава света на детето и вярата му в доброто. Ако сме съзнателни и внимателни, ще подкрепим работата на Ангела, така подкрепяме и детето.

- Книгата може ли да се разглежда като своеобразен наръчник …
- Може.Когато я прочетох за първи път, тя преобърна много от представите ми, но едновременно с това намерих потвърждение на казаното в логопедичната си практика (моите колеги знаят колко много такива деца посещават кабинетите ни). Същото може да се случи с всеки, който я прочете с отворено съзнание, без предубеждение. Това е много важно условие, за да можем да използваме целия потенциал на книгата. Знам, че много хора, прочитайки за Ангела, веднага ще затворят книгата. На тях точно предубеждението ще попречи. След време може и да се преборят с него. Но нека тези, които отглеждат и възпитават у дома едно страхливо, тъжно или неспокойно дете да си зададат въпроса кое е по-важно за тях - крепостта от предубеждения или добруването на детето им. Мисля, че всеки родител сам трябва да стигне до отговора на този въпрос. Понякога това отнема много време.

Книгата много ясно показва, че няма обречени каузи. Всеки родител може да направи много, на практика няма ограничение в това колко далеч ще стигне той във възпитанието на детето си. И в най-отчайващото положение може да се помогне.

Пак от личен опит мога да кажа, че е най-добре родител и учител да работят заедно върху тази книга. В нея има много практически съвети, които могат да се използват, и най-важното - указания как сами можем да откриваме най-добрия път във възпитанието. В същото време - това важи за мен и много мои познати - тя е стимул да търсят все по-задълбочено, стимул да работят върху себе си.

- Какво общо има светът на Ангелите и светът на детето?
- Най-важното е да знаем, че всяко дете, всеки човек, има свой Ангел - хранител. Ние сме едновременно небесни и земни същества, намираме се в тези два свята постоянно, но в единия присъстваме в дневното си съзнание, а в другия работим по време на сън. А съществото, което на първо място се грижи за нас от там, е личният ни Ангел. Гледайте на родителите като на Ангели-хранители на земен план, които в най-добрия случай работят заедно с Ангела от духовния свят.