Ехинацеята (Echinacea)  е сред най-продаваните лечебни растения. В променливо време, когато настинките се множат, тя може да е сред първите, които да изберете заради ефикасността й срещу хрема, простуда и грипоподобни състояния, независимо от сезона, тъй като тя усилва имунитета.

Използвали са я още американските индианци, които са берели  пурпурното биле в прерии и в диви гори и са използвали корена за терапевтични цели. Те са пиели чай от кореноплодната  й част, а стрита на ситно прах от корена на билката налагали върху труднозарастващи рани, а възпалението отшумявало изненадващо бързо.  С пресните листа на билката обвивали раната както модерните пластири, пише „ORF Nachlese” .

Пурпурното цвете е известно в ботаническия свят като ехинацея, но гърците използват още едно име, което в превод

означава „таралежова главица” (Igelkopf ).

 То вероятно идва от централната кафява шишарка, обградена от атрактивни цветове. Познати са много разновидности, но най-използвани в медицината са 3 вида : Echinacea angustifolia, Echinacea purpurea  и  Echinacea pallida.  Пурното биле е много красиво, с розочервени листа, от които се носи сладък аромат.

Външно може да забележите следното: освен „игличките” по цвета, също и грубата, леко драскаща повърхност на стъблото и листата свидетелстват за това, че растението е настроено „борбено” ,т.е да се включи в битка срещу бацилите . С дъвкането на парченце от корена или няколко капки от тинктура ехинацея върху езика усещането е за остър вкус, едно леко упояващо и защитно действие.

През 19-и в. хомеопатът Джоузеф Майер наблюдавал как една индианка се натрива с корен от ехинацея. Това бил повратен момент в  разпространянието на билето в цяла Америка -  от инфекции и хрема до възпаления на долната част на корема (вкл. апендецит).  Във времето, когато е нямало антибиотици в Северна Америка растението е било сред най-използваните лечебни билки.   

Любопитното е, че в Европа растението навлиза като декоративно и чак през 1897 г. са забелязани лечебните му свойства. Последвали изследвания, които установили стимулирането на имунната система и битката с патогенните микроби, като година след година били откривани нови и нови приложения на ехинацеята.

Така тръгва популярността на билето, което помага
редица болестни състояния  да се преодолеят за кратко време.

Отначало  правили препарати или само от надземната част на растението, или от корена, или различни препарати от трите вида ехинацея.

Антивирусните субстанции на ехинацеята са концентрирани в надземната част на билката, докато противовъзпалителните – в корена. Затова се препоръчва 95% да е цветчетата и 5% от коренището.

Кога да употребяваме ехинацея?

- При грипоподобни състояния,  простуди, за укрепване на имунната система при хронични инфекциозни заболявания  като възпаления на синуси, възпаление на яйчниците и на пикочните пътища.

- Приемът на препарати с ехинацея не изключва употребата на  антибиотици, даже напротив - се препоръчва.

- Чаят от ехинацея се препоръчва при възпаления на кожата и при труднозарастващи рани.

- Антивирусните продукти пък са подходящи при различни фебрилни (трескави) състояния.

- Може да се взема профилактично, особено подходящ е през есента, когато навлизаме в зимния сезон.

... и кога не:

- при алергии към билки от сем. Сложноцветни: лайка, невен, цикория и разбира се, ехинацея.

- по време на алергия, тъй като има опасност да се засили уртикарията, тъй като билето действа на имунната система.

- при автоимунни заболявания като полиартрит, псориазис, множествена склероза

- децата също могат да вземат препарати с ехинацея, но задължително е консултацията с педиатър

- започнете приемът на ехинацея, веднага щом усетите, че се разболявате от грип, простуда  и пр. В пика на болестта и да я вземате, няма да има особено подобрение, съветват хомеопатите.