Прочетено: 3885 пъти |
Коментари: 0
Наричаме го българското вълшебно дърво. Известно е със здравината си (жилавост). Точно защото расте бавно, притежава здрава дървесина. У нас се срещат два вида – обикновен дрян (Cornus mas) и кучешки дрян (Cornus sanguinea ). В някои райони на Средна Азия и Европа се използва и за паркови насаждения. Дървесината му е твърда и от нея се изработват дръжки на инструменти, бастуни и др.Дрянът е най-ранно цъфтящото дърво и е доста медононосно. Пчелите, изтощени от зимата още през февруари започват да наобикалят първите цъфнали в жълто цветчета.
Чай от дрян
През зимата се режат фини клончета, а кората им е обелва. После се изсушава и се съхранява ситно нарязана. Вземат се 2 ч.л. от сместа и се киснат 3 часа в 250 гр. студена вода. Кипват се за кратко. Оставя се да престои още 5 мин. преди да се прецеди. Чаят, ако се пие умерено горещ, съдейства за понижаване на трескавостта и стомашни смущения благодарение на концентрацията на съдържащите се в него дъбилни вещества, изтъква австрийският билкар-свещеник Бенедикт на своя блог blog.kräuterpfarrer.at..
За лечебните свойства на дряна свидетелстват старите източници. В медицински труд от 6-и в. се изтъква, че спира диарията и помага при чревни язви,с изпечени зелени плодчета се лекуват лишеи, а сокът от свежи листа действа при всички видове ухапвания. В Древна Гърция напр. дренките се осолявали като маслините. В някои национални кухни ги прибавят като подправка на месни и рибни ястия, приготвят кисели супи.
От изпечените и счукани на прах ядки от дрянови костилки може да се направи кафе, а от изсушените му листа – чай, обобщава Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения.
Сироп от черен бъз - без захар
