
Борът не е просто обикновено дърво, констатира австрийският билкар-свещеник Бенедикт на своя блог blog.kräuterpfarrer.at. Несправедливо да се свързва чистия горски въздух само със смърча или мириса на Коледа – с елата. Нашите бели дробове се чувстват чудесно и сред борово обкръжение. Наблюдателното око ще открие още, че боровите иглички се различават от останалите иглолистни видове. От сечта в гората всяка година остават стотици борови клонки. Не ги изхвърляйте лекомислено. Сложете ги в стаята, накиснати във ваза, за да усетите благотворното ухание на бора. По възможност сменяйте ги всяка седмица.
Едно от веществата, което се използва от бора е смолата, отделяна от повредените стволове на бора. С нея дървото се защитава от проникването на вредители.
В древен Египет смолата от бял бор била съставка на балсама, с който мумифицирали труповете.
Опитните овощари я ползват да лекуват с нея „раните” върху плодни дръвчета като приготвят пластир с добавка от зехтин и восък. В Сибир ловците я използват от десетилетия като ранозаздравяващо средство.
У нас също се използва за директно намазване на циреи, напукани пети, лекуване на порезни и труднозарастващи рани. Стрита на прах цери хемороиди, а в комбинация с мас – за втриване при ревматизъм, срещу сърбежи, краста, паразити, лишеи, скрофулози, посочва Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения.
В Кавказ приготвят от смолата лечебна дъвка, която укрепва венците, помага при зъбобол и дезинфекцира устната кухина. В стари времена разредена със спирт се използвала за разтривки при тъпи болки в костите и ставите.
Димът от горяща смола има дезинфекциращи свойства.
Ето и мехлем от руските знахари за труднозаздравяващи рани: 100 гр. растително олио, 8 гр. жълт восък, 5 гр. бял восък, 20 гр. борова смола и 1 гр. тамян, счукани на прах, 1 суп.л. безсолно краве масло. Всичко това се слага да ври на огън в тенджерка, ври 10 мин. и се бърка постоянно като пяната се маха. Нанася се тънък слой върху парченце марля и се налага върху раната.