Интервю със Зорница Вълкова, ръководител на проекта ИНКЛУФАР -България

- Зорница, има ли личен мотив да се занимавате с европроект, който насърчава социално фермерство у нас?
-Ако ме питате дали имам близък с увреждане - не, нямам, и до студентските си години не бях общувала с такъв човек. Но въпреки това мотивът ми е личен - исках да помагам на хора, които припознавах като по-слаби, беззащитни, отритнати. По-късно разбрах, че те наистина имат нужда от повече помощ, но не са толкова слаби и беззащитни. И явно е дошло време вече да се изпробва и в България идеята за включващо социално фермерство - в случая сме в ролята на хора, които съобщават каква възможност има, показват я на хората, а дали те ще припознаят нещо от идеята като близко, зависи от тях.

 - По-здравословни ли са храните, отгледани в такава ферма? И защо?
Ще дам един пример - когато за месец бях в едно училище в Швейцария, което си доставяше храна от подобна ферма и мандра, така свикнах с качествената храна там, че когато се прибрах в България, стомахът ми доста време се опитваше да се приспособи към нашата храна тук. Качеството на продуктите е несравнимо. Тези ферми по принцип са винаги био, а голяма част са биодинамични, т.е. цялото отглеждане на растенията и животните, грижата за почвата и ландшафта - всичко е съобразено не само с чисто физическите, а и с космически-духовните закономерности. Полученият „продукт“ е не само изключително качествен, ами и произведен с грижа и за хората, и за природата.

-  След повече от 12 месеца старт на проекта, какви са вашите наблюдения. Как тази идея намира почва у нас?
- Най-радостното е, когато ни пишат или се обаждат хора, които са се впечатлили от идеята и се интересуват. И виждам, че много хора самостоятелно са стигнали до тази идея; това, което пишем за нея, е едно потвърждение на техните мисли и желания.
Иначе, съвсем естествено, резултатът от този проект е различен за всеки един участник. Едно е да имаш десетилетия опит в тази област като германци, холандци, австрийци, друго е да си на наше място или на мястото на турските участници. За нас, като приемащи идеята и опита, има много повече предизвикателства. Едно е да стъпваш на обработена почва, друго е сега да започваш обработка. Идеята наистина вълнува, но както винаги практическото приложение ще се окаже по-сложното. Българите копнеят за общност (и не изключвам себе си от това), но често не са дорасли със съзнанието си за нея.

- Какво я стопира? Кое я тегли напред?
- Оказа се, че двете големи групи хора, които могат да осъществят идеята за включващото фермерство - това са терапевтите и земеделците - имат по един много голям страх. Земеделците се притесняват, че не знаят как трябва да се работи и съжителства с хора със специални потребности. Терапевтите се страхуват, че не разбират от земеделие и няма как да подпомагат нуждаещите се от повече помощ. Но ето че тези две страни идеално се допълват; мисля, че намирането на мост между тях е едно от важните неща. А що се отнася до самите хора със специални потребности - затова казах, че не са толкова слаби и беззащитни - повечето от тях нямат страхове и са готови да опитат. Само такива, които държат на установения ред (като хората от аутистичния спектър) в началото приемат промените по-бавно, с повече подкрепа, но съм виждала много успешното им включване във ферми в Германия, Швейцария и Австрия. Поради своята пунктуалност, те са отлични и отговорни работници, които успяват да осмислят живота си чрез работата, социалните контакти, споделените интереси.
Е, разбира се, могат да се изброят един куп помагащи или пречещи неща, но аз лично съм убедена, че има ли желание, има ли мотивация, идеята може да се развие и осъществи. Когато й дойде времето, когато сме узрели, и хора се намират, и ресурси, и помощ. Няма нужда от вечното оправдание: „Да, ама няма пари.“ Интересувала съм се как са започнали историята си различни социални ферми - нито една не е започнала с много пари, с готови сгради, с финансиране. Нищо подобно - започнали са с един-двама души, които решават просто да го направят, после са се присъединили и други хора, получили са помощ.

- Кои са заблудите, които съществуват по темата социално фермерство?
-В се още битува разбирането, че ние - „нормалните“ - сме благодетели; благоволяваме да помагаме на „непълноценните“. Докато се гледа по този начин, самите хора с увреждания не могат да разгърнат потенциала си. Ако гледаме на тях като на личности, като на хора със свой Аз, със своя индивидуалност, ще ни стане пределно ясно, че това не е благотворителност. Това е селска ( селскостопанска) общност, в която има най-различни хора по отношение на характер, темперамент, умствени способности, емоционална нагласа, поведение. И всеки получава точно тази помощ, от която има нужда.
При стажа ми в една подобна общност в чужбина най-голяма и внимателна подкрепа да свикна с ежедневието ми дадоха именно хора, в чиито документи можеш да прочетеш: „умствено изоставане“, „аутизъм“, „синдром на Даун“. Тези хора ми бяха опора в чуждата страна, в чуждата общност. Т.е. аз бях човекът с най-голяма нужда от помощ и те ми я дадоха. Тогава кардинално си преосмислих гледната точка.

- Как тези проекти ще променят страната? Вашият проект първия ли у нас или ...?
- Не, вторият. В първия участва Аграрния университет в Пловдив, но той обхваща и други аспекти и форми на фермерство, докато конкретно за включване на хора със специални потребности това е първият проект.
Тези проекти по-скоро имат функцията на глашатаи - хората да чуят, да научат, да попитат. Когато някаква идея започне да се върти в пространството, тя започва лека-полека да набира сили, особено ако хората са готови за нея. Мисля, че в случая има тук-там готови хора, а много повече са в процес на вътрешна подготовка.

- Практически моделът къде може да се види у нас?
- Поддържаме връзка с много хора и организации, но все още не е осъществена идеята за включващо фермерство в България, но няма да се отчайваме - това е процес, той вече тече.

- Ако има проект Инклуфар-2, то той в каква посока ще се развива?
- Не знам. Сякаш е рано да се каже. Може би акцентът би трябвало да е България и да има възможност за лични срещи на хората, които се интересуват.