Кога и как да пием зелен чай и кога черен?
Хората имат различни вкусови претенции, но преди да посегнат към една или друга напитка, трябва да знаят някои важни неща. Като напр. кафето в кофеина ободрява, а в чая – не.

Чаените листа съдържат алкалоиди ( кофеин, наричан в случая теин, теофилин, теобромин, ксантин), дъбилни вещества, витамини С, В1,В2,К,РР, етерично масло, флавоноиди. Най-силно е въздействието на кофеина, но за разлика от този в кафето, който възбужда, в чая –не. Химически са еднакви, ала са различно свързани: кафейният с калия и това съединение спомага за бързото му попадане в кръвта малко след приема, а чаеният – с дъбилните вещества, като усвоявянето му става постепенно. Той влияе върху кората на главния мозък и повишава умствената работоспобност за по-продължително време. В същото време съдържащите се в него етерични масла въздействат успокояващо, обяснява Кети Иванова, автор на книги за лечебните билки.

За хората, склонни към напълняване се
препоръчва запарка от зелен чай, вместо от черен.

Съдържанието на кофеин в зеления чай е по-ниско,  в същото време той съдържа и повече танини, отколкото черния чай. Затова става тръпчив, дори горчив на вкус.

Ако обичате обаче повече зелен чай трябва да имате предвид, че възможно той да има негативен ефект при хора с високо кръвно и сърдечни проблеми.Ако се пие по време на хранене, той може да намали усвоявяването на желязото от хляба и ориза, заради съдържащите се в него дъбилни вещества.

Друго правило, което трябва да спазвате е да приготвяте зеления чай, както я правят в Китай и Япония.

Рецепта 1: За наслада

Първоначално листенцата се заливат с толкова топла вода, че да ги покрие и веднага се излива. Прави се, за да не горчи чая.
1-1.5 гр. зелен чай се слага в 1 ч.ч., залива се с вода, която не трябва да надвишава 60-70 С. Това правило важи за всички видове запарки от зелен чай. Оставя се да кисне 2-3 мин. похлупено и се разбърква.
Пие се без да се прецежда!!!

Рецепта 2

Повечето японци приготвят напитката тка: 2 гр. зелен чай се слагат в 1 ч.ч., налива се  топла вода, кисне 1-1.5 мин. и се прецежда. Едни и същи листенца могат да се запарват 3-4 пъти.

Зеленият чай е описван като най-здравословния избор за гореща напитка в ежедневието. Той е най-богат на флуор, твърди Кети Иванова. Японски, германски и китайски учени твърдят, че консумацията на зелен чай предотвратява развитието на ракови заболявания ( по кожата, хранопровода, дебелото черво и др). Тези профилактични свойства се провяват благодарение на съдържащите се в него флавоноиди.

Чаят действа още укрепващо срещу вирусите на грипа, предпазва зъбите от кариес, намалява нивото на холестерола, опасността от стесняване на сърдечните коронарни съдове и образуването на тромбози.

В народната медицина на източните народи чаят се препоръчвал като възбуждащо, премахващо умората средство, а също  и при депресия, неврастения, отслабване на паметта, колапс. Утолява жаждата, успокоява болките в главата и възпалението на стомаха,
спира оригването, а компреси от запарени чаени листа успоковят болките при хемороиди.

Прочиства още кръвта и цвета на лицето, отстранява лошия дъх в устата, както и миризмата на вино, чесън и лук.
Древният лечител Мухамад подчертава още, че сладкишите и млякото унижощават негативните свойства на чая, а

да се пие неподсладен чай, както и много горещ
и на гладно е вредно.

Но приемането му като топла напитка след храна( на закуска и вечеря) допринася за доброто усвояване на храната, съветвал той. На хората с гореща природа  препоръчвал чай с мляко, а на тези със студена  - чай с карамфил, джиндифил, канела и звезден анасон ( илиций).

Родът на чаения храст се състои от два вида : китайския чай (Camellia sinensis)  и често разглеждания като негова разновидност асамиски, познат още като индийски чай( Thea sinensis var. assamica ).

Дълго време дори се е смятало, че
черният и зеленият чай произхождат
от различни растения,

а разликата всъщност идва от разликата в обработката след беритбата. Нещо средно между двата вида е оолонг (Wu-Long)  , доставян най-често от Тайван. При него ферментацията е само на краищата на листенцата, а в средата остават зелени.
Енциклопедия от 4 в. пр. н. свидетелства за това, че чаеният храст е бил използван като лечебно растение.  Днес на нея не се гледа като на лечебно средство, и на малцина е известно, че благодарение на високото съдържание на танин, тя има затягащо действие.

Рецепта 1: При диария

1 препълнена ч.л. черен чай се залива с 250 мл. Вряща вода, кисне похлупено 10 мин. и се прецежда. Пие се 2-3 до 4 чаши при необходимост или дневно. Ако обаче разстройството продължи повече от 2 дни, непременно да се потърси лекарска помощ.

Рецепта 2 (руска): При разстройство плюс ентероколити и диспепсия

100 гр. зелен чай се залива с 2 суп. л. студена вода, кисне 30 мин., ври на слаб огън 1ч., като периодично се разбърква. Прецежда се през 2-3 слоя марля. Листата от чая се заливат отново с 1 л. вода, ври 40 мин., след което отново се прецежда. Двете отвари се смесват, наливат се в бутилки, затварят се и се стерилизират. На стайна температура се съхранява до 3 месеца, а в хладилник- 6 месеца. Приема се по 1-2 суп. л. от течността 4 пъти дневно, 20-30 мин. преди хранене. За бебета до 1 годинка – с чаена лъжичка, а за по-големите – с десертна. Пие се като подпомагащо лечението при остра дизентерия в продължение на 5-10 дни или 15-20 дни при хронично разстройство. Може да се ползва още при колити, ентероколити и диспепсия.