Адвокати. Счетоводители. Рентгенолози. Софтуерни инженери. Такива ни казваха да станем родителите ни, когато пораснем. Но мама и татко грешаха. Бъдещето сега принадлежи на съвсем различен тип човек, със съвсем различен ум. Ерата на господството на „лявото полукълбо“– и информационната епоха, породена от нея– сега отстъпва пред нов свят, в който артистичните и холистичните способности на „дясното полукълбо“ бележат разделителната линия между това кой ще напредва и кой ще изостава. Това твърди авторът на книгата „ Изцяло ново мислене” (ИК „Изток-Запад”) Даниел Пинк, който използва двете страни на мозъка като метафора за разбирането на тенденциите на нашето време.

Живея с мозъка си вече 40 г., но никога не съм го виждал. Гледал съм рисунки и снимки на мозъците на други хора. Но нямам представа как изглежда или как работи моят собствен. Но знам, че нашите мозъци са изключителни. Типичният мозък се състои от около 100 млрд.клетки, всяка от които се свързва и общува с до 10 хил. други. Заедно те съставляват сложна мрежа от около един трилион (1 000 000 000 000 000) връзки, които управляват начина, по който ходим, ядем, дишаме и се движим.

Джеймс Уотсън, който спечели Нобелова награда за приноса си към откриването на ДНК, описва човешкия мозък като „най-сложното нещо, което сме откривали досега във вселената“. (А Уди Алън пък го нарича „втория ми най-любим орган“.)

Лявото полукълбо разсъждава последователно, справя се отлично с анализ и обработва думи. Дясното полукълбо разсъждава холистично, разпознава модели и интерпретира емоции и невербален израз.

1. Лявото полукълбо контролира дясната страна на тялото, дясното полукълбо контролира лявата страна на тялото.

В западните езици писането и четенето предполагат движение от ляво надясно и така упражняват лявото полукълбо на мозъка. Писменият език, изобретен от гърците около 550 г.пр.Хр., е помогнал за утвърждаването на доминиращата позиция на лявото полукълбо (поне на Запад) и е създал онова, което харвардският класически филолог Ерик Хейвлок нарича „азбучен ум“. Така че, вероятно не е изненадващо, че лявото полукълбо води играта.

2. Лявото полукълбо действа линейно, дясното полукълбо действа синхронно.

Лявото полукълбо е особено добро в разпознаването на линейни събития – събития, чиито елементи следват един след друг – и в контролирането на поведенчески последователности. Лявото полукълбо отговаря и за контрола на линейни поведения. Линейните функции, изпълнявани от лявото полукълбо, включват речевите умения като говорене, разбиране на речта на други хора, четене и писане. Дясното пoлукълбо особено полезно при разпознаването на лица и дава на човешките същества значително предимство пред компютрите. Мислете за разликата между линейност и синхронност така: дясното полукълбо е еквивалентът на това веднъж да видиш, лявото – на това сто пъти да чуеш.

3. Лявото полукълбо специализира в текст, дясното полукълбо специализира в контекста.

У повечето хора речта се създава в лявото полукълбо.(Това важи за около 95 % от десничарите и 70 % от левичарите. У останалите – около 8 % от населението – разпределението на езиковата работа е по-сложно.) Но дясното полукълбо не отстъпва цялата отговорност на лявото. Вместо това и двете страни извършват взаимно допълващи се функции. Пациенти с увреждания в определени области на дясното полукълбо могат да говорят разбираемо, да спазват граматичните правила и да използват стандартен речников запас. Но техният език... не е нормален, тъй като му липсва музикалност на речта, интонация, при която тонът се изкачва и слиза, а думите се ускоряват или забавят, произнасят се по-силно или по-тихо, като така изразяват емоция или наблягане. Реч без интонация е като онези генерирани от компютър гласове, които чувате по телефона.

4. Лявото полукълбо анализира детайлите, дясното полукълбо синтезира голямата картина.

Лявото се съсредоточава в един-единствен отговор; дясното се разклонява в гещалт. Лявото се фокусира върху категории, дясното – върху връзки. Лявото може да схване детайлите. Но

само дясното може да види цялата картина.

Даниел  Пинк е  журналист и редактор в списание „Wired“, където  пише за работа, бизнес и политика в „Ню Йорк Таймс“, „Харвард бизнес ревю“, „Слейт“, „Салон“, „Фаст къмпани“ и др. издания. Освен това изнася лекции пред корпорации, университети и асоциации по света за икономическата промяна и бизнес стратегията.  Анализирал е търговски и социални тенденции за десетки телевизионни и радиопрограми. Автор е на бестселъра „Народ на свободна практика“.Бивш автор на речи за Белия дом, Пинк живее във Вашингтон със съпругата и трите си деца.