
Майка Тереза е родена в Скопие, тогава в Османската империя и столица на провинция Косово (сега столица на Македония). Семейството ѝ е албанско и католическо, баща ѝ умира около 1918 г.
През 1928 г. тя напуска семейството си, за да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето. Никога повече не вижда майка си и сестра си.
След като в продължение на година учи английски в манастира в Ратфарнам, Ирландия, тя заминава за Британска Индия и започва своето послушничество в Дарджилинг, Бенгал.
Полага първите си монашески обети през 1931 г., като приема името на Тереза от Лизийо. Полага тържествен обет през 1937 г., когато вече е учителка в Калкута. През 1948 г. майка Тереза започва самостоятелната си мисионерска дейност сред бедните в Калкута, като първоначално основава училище.
През 1950 г. получава разрешение от Ватикана да създаде диоцезна конгрегация, която става основата на ордена Мисионери на милосърдието. Организацията започва съществуването си като малък орден с 13 члена, а в края на 20 век вече включва 4000 монахини, поддържащи множество сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове по целия свят.
Орденът, първоначално активен главно в Калкута, започва да придобива популярност и да привлича последователи и дарения. През 60-те години той създава хосписи, сиропиталища и домове за прокажени в много части на Индия. През 1965 г. е основан първият им център извън страната - във Венецуела.
Майка Тереза придобива международна известност с документалния филм от 1969 г. Something Beautiful for God и излязлата през 1971 г. едноименна книга. През 1971 г. тя е наградена от папа Павел VI с наградата за мир „Папа Йоан XXIII“ „за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско милосърдие и за нейните усилия в полза на мира“.
През следващите години тя получава множество други отличия, сред които наградата „Кенеди“ (1971), „Pacem in Terris“ (1976), „Балцан“ (1978), Международната награда „Алберт Швайцер“ (1975), американските Президентски медал на свободата (1985) и Конгресен златен медал (1994), почетно гражданство на САЩ (1996).
През 1979 г. майка Тереза получава Нобелова награда за мир „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“. През 1972 г. майка Тереза получава наградата „Неру“, през 1980 г. става носител на най-високото индийско гражданско отличие „Бхарат Ратна“, а през 1983 г. - британския Орден за заслуги. През 1992 г. ЮНЕСКО ѝ присъжда наградата си за мир за приноса ѝ в образованието.
През 1983 г., по време на посещение при папа Йоан Павел II в Рим, майка Тереза получава сърдечен удар. През 1989 г. получава втори удар, а през 1991, след боледуване от пневмония в Мексико проблемите със сърцето ѝ се задълбочават. През 1996 г. боледува от малария и е подложена на сърдечна операция, но здравето ѝ продължава да се влошава.
Майка Тереза умира от инфаркт в Калкута на 5 септември 1997, малко след 87-ия си рожден ден. Погребана е с държавни почести.
Изказвания на майка Тереза:
• Всички сълзи са изплакани от сбъднати мечти.
• Никой не може да ти отнеме образованието, опита и спомените.
• Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
• От какво не можеш да избягаш? - От проблемите.
• Добрите думи може да са кратки и лесни за казване, но ехото им е наистина безкрайно.
• Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
• Самотата и чувството, че си нежелан, това е най-голямата бедност
• Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено - въпреки това прави добро.
• Хората са неразумни, нелогични и егоистични - въпреки това, обичай ги.
• Честността и откритостта те правят уязвим - въпреки това бъди честен и открит.
• Дай на света най-доброто от себе си и затова може да ти извадят зъбите - въпреки това дай на света най-доброто от себе си.
• Най-голямата заблуда е, че друг е виновен за неуспеха ти.
• Най-необходимото нещо е домашното огнище.
• Най-мощната сила на света е вярата.