Жителите на европейските страни ежегодно “гълтат” таблетки на сума, която превишава два милиарда долара. Но въпросът е
дали от това ставаме по-здрави.

В последните години се осъзна, че безумното и съвсем не безвредно увлечение по всевъзможни лекарства всъщност създава нови проблеми и не винаги помага за отстраняване на старите. Гълтането на различни хапове, прахове, хранителни добавки се превърна в мода на запад. След Америка и Европа бе обхваната от манията да гълта таблетки и прахчета, витамини, средства за изгаряне на мазнините, изглаждане на бръчките и всякакви „вълшебни“ лекове. Този “апетит” се подсилва непрекъснато от фармацевтичната промишленост, която затрупва пазара с безбройни варианти на едни и същи препарати, пуска ги на пазара под различни имена, прави опаковката им все по-привлекателна, цената – все по-висока, а рекламата им – все по мащабна, понякога и несъстоятелна.
Според “Анкетата на здравето”, която редовно се провежда в европейските страни, употребата на лекарства драстично се увеличава с всяка година. А да не говорим, че поради нарастването на продължителността на живота Старият континент все повече остарява и „пленниците“ на лекарствената реклама за около десет години се е увеличила повече от два пъти.

Двете страни на медала
защото масовото гълтане на хапове за скоростно оздравяване има и обратната страна. Има страни, в които поради неправилно прилагане на медикаменти за една година в болница са попадат повече от 10 000 души, от тях средно 600 души годишно умират от отравяне с лекарства. Европейците над 65 г. най-често викат Спешна помощ заради странични последици от гълтани лекарства. Едно от петте най-разпространени оплаквания на европейците над 65 години, които викат спешно лекар, е заради страничен ефект от приемани лекарства. Пенсионерите са главната “поддържаща група” на фармацевтичната индустрия: 62 процента от хората над 60 г. от двата пола поне по 3 лекарства, 25 процента поглъщат всеки ден от 4 до 6 препарата. Поради неправилно прилагане на медикаменти в болниците попадат годишно над 10 000 души, а около 600 умират от отравяне (предозиране) с лекарства
Фармацевтичната промишленост умело подклажда “таблеткоманията”. Само във Франция са регистрирани 8500 наименования на лекарствени средства. В същото време джипи-тата са в състояние да боравят с не повече от 100 названия. А тези, които сами се лекуват, експериментират понякога с над с трийсет медикамента.

В средите на лекарите и аптекарите са убедени, че никой от таблетоманите не е станал нито по-здрав, нито по-хубав. Лекари, които въстанаха срещу лекарствения бум, учредиха Международната организация “Фармацевтична терапия”. Те са изискали от правителствата на европейските страни да предприемат мерки по овладяване на лекарствената експанзия. Ударът бил париран от фармацевтичната индустрия, която отреагирала на лекарските протести с… увеличаване на разходите си за рекламни брошури за „нови“ лекарства.

Разпределяне на отговорностите
Психолозите смятат, че лекомислената употреба на лекарства през последните години свидетелства за намаляване на личната отговорност на хората към собственото им здраве. Съвременният човек се хваща за таблетките от стремеж на мига да разреши проблемите си. Ходи при лекаря си като при заклинател и си иска бързите резултати. Нормално е докторът да се старае да не го разочарова.

Много е важно и професионалното ниво на лекарите. Според неотдавнашните изследвания, почти половината от завършващите медицинските вузове на Европа дават на тестовете лоши резултати. Те не предлагат за лечението на даден здравен проблем най-подходящите варианти. Новото поколение лекари безвъзвратно се е откъснало от народната медицина и не знае с какво предците му са лекували същите тези болести. Освен това в рекламата на нови средства, особено за хранителните добавки. Освен това много е опасно разбирането че колкото даден медикамент или лечебно средство е п о-скъпо – толкова е по-сигурно, лечебно и действащо. Скъпо не значи сигурно .

Най-доверчиви са тези, които се борят с излишните си килограми. В някои европейски клиники вече има отделения за болни, пострадали от стремежа да си върнат фигурата, да си махнат бръчките, та дори да махнат силиконовите си гърди. Някъде прочетох че „идеята за “престижна външност”, която европейците ”прихванаха” от американците, колкото и да е странно, не стимулира съвременния човек да води здравословен начин на живот, а затвърждава пълното му нежелание да работи със собствения си организъм“. Вместо дисциплиниране на движението, на ритъма на живот, на храненето се предпочита гълтането на чудодейно хапче. Прекалява се с температуропонижаващите, а температурата показва, че организмът има още сили да се бори срещу болестта, с болкоуспокояващите – а болката е сигнал за проблем.  А когато пък лекарствените препарати си противоречат в предназначението и въздействието върху различни органи и системи, те реагират с изтощаване и атрофия. Особено върху нервната система.
Ентусиазираният почитател на безразборното гълтане на лекарства под каквато и да е форма – таблети, капсули, капки, мазила, хранителни добавки и т.н.,  сам руши здравето си и се превръща в заложник на некоректната реклама и апетитите на фармацевтичната промишленост.
Струва ли си!