
Когато е доказано, че болния страда от алергия, той трябва да се лекува с щадящите трето и второ поколение неседативни антихистаминови препарати.
Изследване показва, че през 1900-а година страдащите от алергичен ринит са били 0,1 %, а в наши дни техния брой е скочил на 25%. Това се дължи на „градския“ начин на живот, както и на желанието на все повече родители да отглеждат децата си във възможно най-стерилна среда, коментира още доц. Стаевска. По думите й обаче тази тенденция само ще повишава алергичните реакции, тъй като организмът няма възможност да се срещне с алергените, които циркулират. „Колкото е по-голямо био – и микроразнообразието, толкова по-малък е рискът от развитието на болести като алергичен ринит, астма и атопичен дерматит“, смята алерголожката.
Според нея, ако вече сме развили алергичните симптоми, връщането към природата няма да помогне. Спасението е да отглеждаме децата си сред природата още от раждането, доколкото това е възможно. Сред съветите й оше са хората да спазват т.нар палеолитна диета, при която се консумират храни с ниска калоричност и богати на бавно разградими въглехидрати, омега 3-мастни киселини и фибри. Постоянната двигателната активност съчетана с разходки на открито също увеличава защитните имунни сили на организма. Освен това има доказателства, че липсата на витамин D е фактор, който може да провокира появата на алергия.