Медицината е открила директна връзка между нелекуваното с години високо кръвно налягане и две много тежки заболявания - аортна дисекация (б.р. - разкъсване на аортата) и мозъчен хеморагичен инсулт. Не са малко хората, които са застрашени от тези смъртоносни диагнози.

Близо 1000 са случаите годишно на аортна дисекация, а около 20 000 - на мозъчните удари. Една част от тях са хеморагични, т.е. свързани са с кръвоизливи, за които е виновна именно неконтролираната хипертония, а останалите са исхемични инсулти - когато поразеният съд страда от недохранване с кръв.

Това обясни пред "Труд" доц. Иво Петров, председател на Дружеството на кардиолозите в България и началник на сърдечно-съдовата клиника в столичната болница "Сити клиник".

Артериалната хипертония е един от основните рискови фактори в сърдечно-съдовата медицина и главен виновник за ранното развитие на атеросклероза (б.р. - задебеляване на вътрешната страна на кръвоносния съд и натрупване на мазнини), която пък е убиец №1 в нашето съвремие.

"Проучвания показват, че при около 2/3 от българите с хипертония (а те са над 2 млн. души) няма добър контрол на високото кръвно налягане, като една трета от тях въобще не се лекуват, а останалите не постигат прицелните стойности на налягането, независимо че приемат някакви медикаменти", поясни доц. Петров.

Само преди няколко дни той спаси млад пациент от София именно с разкъсване на аортата (тя е най-голямата артерия в човешкото тяло, която "излиза" от сърцето и осигурява кръвоснабдяване на целия организъм).

"Пристигналият при нас мъж е на 38 г., не е с наднормено тегло, което не се вписва в типичния профил на хипертоника, но за съжаление страда от високо кръвно повече от 10 г., което е било недобре лекувано. Приемал някакви медикаменти, но не следял резултата от тях", разказа доц. Петров. Аортната дисекация при пациента била ужасяваща.

"Първите симптоми са раздираща болка в гърдите, която често се съчетава със световъртеж и загуба на съзнанието. Последната се наблюдава, когато дисекацията обхваща и съдовете, кръвоснабдяващи мозъка", обясни доцентът. Понякога се стига и до силно изтръпване на крайниците, когато са поразени артериите, отговорни за кръвоснабдяването на ръцете и краката.
"Аортната дисекация е по-смъртоносна от инфаркта.

А засяга най-вече млади мъже в работоспособна възраст", добави доц. Петров. Ключов момент в лечението на тези пациенти е да бъдат бързо транспортирани до високоспециализиран сърдечно-съдов център, в който има възможност за хирургично и вътресъдово лечение. "За аортната дисекация казваме, че смъртността при нея е 1% на час, т.е. на 24-тия час загиват 1/4 от пациентите, а на 48-ия - половината", посочи лекарят.

ечението при дисекация, която засяга началната част на аортата (т.е. до съдовете, които кръвоснабдяват мозъка), е незабавно хирургично - операция. А при дисекация, която засяга по-долния дял на аортата, се имплантира ендопротеза. Такава поставил доц. Петров на 38-годишния Александър и спасил живота му.

Много често пациенти пристигали при известния кардиолог и му казвали: "Докторе, толкова добра терапия ми предписа, че си оправих кръвното и си спрях лекарствата." "Като чуем това, ние, лекарите, се вбесяваме, защото артериалната хипертония се лекува с години наред, докато кръвното налягане се стабилизира и се фиксира в нормални стойности.

Чак тогава можем да си позволим да редуцираме лекарствата", обясни доц. Петров. Но в никакъв случай не трябва да се спират. Обяснението е, че заради артериалната хипертония целият организъм се е "пренастроил", а това не е временно и епизодично заболяване. По тази причина, за да се върне към нормалното си състояние, е нужно много дълго време. А това не се случва с вземане на лекарства само няколко месеца.