Как се правят компресите?
Компресите се правят без мушама или хартия по следния начин: взима се старо ленено или старо памучно платно (новото не приляга добре до тялото и компресът изстива). Дължината на платното се определя от големината на участъка на тялото и начина, по който ще се направи компресът, като се пресметне, щото върху болното място лятно време платното да бъде най-малко на три-четири пласта, а зимно време от два-три пласта. Ширината на платното се определя от големината на болното място, и то така, че да бъде извън него с двата края с по 2-3 см. Платното се намокря в зависимост от вида на компреса: в студена вода (15-20°С), в хладка вода (20-30°С), а за по-нежни болни и деца - в по-топла (30-35°С) вода (която при температура на болния над 38,5°С се размесва наполовина с оцет) или топла вода (35°С) и след това се изстисква добре. Така изцедено, платното се увива около болното място. Върху компреса се завива вместо мушама друго сухо платно (от един кат) или кърпа, само че с 3-4 см по-широко от мокрото, а върху него - порест вълнен плат или фланела, нарязана като пояс също толкова широк, колкото е сухата кърпа (това правило да не се забравя), и толкова дълъг, че два-три пъти да обвие болното място. Най-после, за да притегне добре компресът, се увива и с един достатъчно дълъг бинт от хасе или нещо друго. Така направеният компрес се държи около два часа. Ако болният заспи с него, не трябва да се събужда, за да се снеме компресът. Ако болният не може да стопли компреса даже и с помощта на още един шал или леш одеяло, това е признак, че неправилно е поставен или че болният е много изтощен. В последния случай компресът трябва да се замени с топъл (37°С за 10 минути) или с баня с трина - обща или коремна, и то през ден по една, за да не се изтощава повече.

Освен това препоръчва се при всички компреси компресиите материали да се навиват на руло (както се навиват бинтовете), за да се поставят бързо и свободно. Към правенето на компресите трябва да се пристъпва внимателно и спокойно, като предварително се приготви всичко необходимо за тях, за да се избегне измъчването и нервирането на болния. Те трябва да се правят половин час преди или два до три часа след ядене. Изключение се прави само за топлите компреси и когато състоянието на болния налага бързи мерки.
Най-благоприятно време за компресите е сутрин половин или един час след закуска и вечер преди лягане.

След като се свали компресът, мястото се изтърква с влажна, а после със суха кърпа.

Нека да разгледаме някои от най-добрите народни компреси:

Ракиен компрес
В народната медицина се използува често. Прави се като сгряващ компрес, но без мушама. При това вместо във вода компресът се потопява в ракия. Има същото приложение. Да се избягва при кърмачета и малки деца - парите на ракията могат да ги упоят.

Глинени компреси
Глинените компреси са особено ефикасни при запек, диария, хроничен чревен катар. Употребяват се при главоболие, мигрена, при натъртвания, кожни болести, ухапване от скорпион. При висока температура налагането на корема и главата с глинени компреси дава забележителен ефект.

Глинените компреси са ценно средство при измръзване на ръцете и краката и при болки в ставите.

Естествено не всички видове земя имат този благотворен ефект. Най-добра пръст е немного лепливата, която се извлича от чисто (девствено) и много сухо място - нещо средно между пясъка и глината - суглината. След нея е бялата глина, с която селяните си мажат къщите, и на трето място е чистата глина (бяла или жълта). Разбира се, тя трябва да бъде съвършено чиста от животински изпражнения и други остатъци. Трябва грижливо да се пресее през гъсто сито и сетне да се смеси с малко вода, за да стане като тесто, след което се увива в парче тънко памучно платно и се налага. Маха се още преди глината да е изсъхнала - глината остава мека обикновено около два-три часа. Употребената веднъж глина трябва да се хвърли, а кърпата, с която е била увита, може да служи още, след като бъде добре изпрана. Когато се прави глинен компрес на корема, той трябва предварително да се покрие с топла кърпа.

Млечен компрес
Нашият народ е прилагал млечния компрес още от най-стари времена. Той може да бъде цял или частичен.
Действието на млечния компрес е успокоително, нервно укрепващо и чудно освежително. Оттук идва и голямата полза на целите или частичните влажни увивания с мляко. Млечният компрес намира приложение при някои видове кожни болести, при простудни заболявания, ставни болки, преумора и др.

Той се прави по три начина:

1. Обикновен млечен компрес със сурово мляко. Прави се, както коремният компрес, без мушама. Млякото трябва да бъде топло, но не варено. Мократа подложка на млечния компрес се натопява в мляко, но не се изцежда много (както това се прави при водния компрес).
Направеният компрес стои обикновено един-два часа, но ако болният заспи, оставя се, докато се събуди. След това се снема, а мястото се измива с топла вода, в която може да се постави малко оцет. Компресите биват цели (на цялото тяло) или частични (на отделни телесни части). Правят се ежедневно или през ден.

2. Млечен компрес с прясна несолена извара. Взима се 1 л сурово мляко и в него се изстисква сокът на един лимон (при липса на лимон се сипва 1 кафена чашка оцет или пък 5-10-15 супени лъжици кисело мляко в зависимост от вкисналостга му).
След половин час млякото се слага на огъня да заври. От присъствието на лимоновия сок (оцета или киселото мляко) прясното мляко се пресича и цвикът му се отделя настрана. Подир това, докато изварата е още топла, с нея се намазва половината на едно платно на дебелина пръст и половина, завива се с другата половина и се слага на болното място. Държи се, както обикновеният млечен компрес. Този компрес е особено полезен при бронхит, пневмония, бронхопневмония, простуден плеврит и др.

3. Млечна „жилетка" с мляко, суроватка или извара. Прави се по същия начин, както и „гръден компрес - жилетка", но с мляко, суроватка или извара. Добре е изварата да е топла и да е поставена в торбички от тънко платно, зашити от вътрешната страна на „жилетката", след това върху й да се постави вестник, отгоре една стара блуза и най-подир вълнената фланела, добре бинтована, за да не студи на болния.