С това определение се отделят не толкова болестите на нервната система, колкото характерни, може да се каже, предболестни състояния, засягащи поведението на човека като реакция на нервната му система в обкръжаващата я среда. Създава се впечатлението, че някакъв вид важна нервна енергия се изразходва в хода на живота, по такъв начин се оголва човешкото същество и по-нататък то, като търпи последиците от случилото се, „документира" специфичната симптоматика на нервното заболяване (или поведение).

По съветите на Лечителя предразположеният към нервно заболяване (или, казано най-общо, към проблеми на нервната система) трябва да регулира живота си строго целесъобразно. Вид лечение за нервно болния е спането, сънят. Нему се полага да си ляга зиме в 20 часа, лете - в 21 ч. или най-късно - в 22 часа, за да си осигури 2 ч. сън преди полунощ. Това е основно изискване за всички хора с проблеми на нервната система.

Нервите „се лекуват" и „оправят" най-вече от чистия въздух. Замърсеният въздух „засяга" белите дробове и дишането и от това зависи пряко състоянието на нервната система.

Храната на „нервния" човек следва да бъде - както впрочем всичко, което се отнася до него - лека, без подправки, които дразнят стомаха (и „отекват" в нервите). Да се яде хляб, измесен от прясно смляно брашно, безквасна пита (ако стомахът е редовен) и квасен хляб (ако стомахът е „нервен").

Водолечението - един от най-древните клонове на народната (природосъобразната) медицина - може да заеме широко място не само в лекува нето, но и в „превантивното" поведение на потърпевшия. Водолечението да се провежда от специалист с конкретна дозировка и методика. Най-общото изискване - покрай всичко друго - е краката на страдащия да бъдат добре затоплени независимо с каква вода (колко топла или студена) се извършва водната процедура.

Ходенето сутрин лете по росна трева бос е велика благодат за болните! То е нещо много повече от това, което изглежда. Чрез росата (а тя е природно дестилирана вода!) по тревата човек влиза „в контакт" с възвишени енергии, които подпомагат целия му организъм.
Ярък ефект в състоянието и поведението - и особено работоспособността и самочувствието - оказва смяната на обстановката. Тя впрочем е полезна за всеки човек. При нервно болните (и профилактично!) това е истинско целебно чудо. Често се получава така, че болният, предприел пътуване до дадено място (дори не особено отдалечено), се завръща в дома си оздравял, заживява нов живот.
Прието е да се смята, че нервната болест е нещо „сериозно", печално, съвсем непредразполагащо към смях. А всъщност смехът е особено нужен именно в тези случаи. И ако болният може да си го осигури по някакъв начин - той си гарантира здраве.

Добре е нервно болните да пият т. нар. „слънчева вода" - т. е. вода в шише, гряно от слънцето 2-3 часа.

Срещу нервни напрежения, възбуда, преумора от пресилване, главоболия, тягостно настроение, слабост и др. се използват стръковете на билката котенце, които се събират цялото лято, сушат се на сенчесто и проветриво място.

Една супена лъжица наситнена билка се залива с 1 чаша студена вода и се оставя да кисне 1 денонощие. Получава се еднодневна доза извлек.

Вземането да става след консултация с лекар, защото билката е отровна.

При упорита депресия да се правят шапки от квасец.

При болния от нервна болест - депресия, свръхвъзбуда, душевно ние, мъка, тягост и пр., винаги да има босилек. Той лекува - доказал го е народният опит.