Прасковата е вид растения от семейство Розоцветни. Достига около 4 m височина. Кората на нейното стъбло и на по-старите ѝ клони е червеникавокафява, а младите клонки са зелени или червеникави. Съществуват над 5000 вида праскови с жълта, розова или бяла вътрешност.

За родина на прасковата се смята Китай. Там богът на дълголетието се изобразява винаги с праскова в ръце. Латинското наименование е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия. В средновековието плодовете на прасковата са били смятани за вредни, а с лечебна цел са се ползвали само листата.

Нещо любопитно - в Китай богът на дълголетието бил изобразяван с праскови в ръце. Латинското наименование на плода е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия. В средновековието те минавали за вредни, а смятали лечебни листата им.

Освен че са много вкусни, прасковите помагат и при различни здравни проблеми.

Прасковите съдържат витамините В1, В2, В9, PP, С, Е и каротин (колкото по-жълти са плодовете толкова по-високо е съдържанието му). Те са богати на калий, натрий, фосфор, магнезий и калций. Съдържат, макар и в ограничени количества желязо, титан, манган, мед, никел, хром и молибден. Съдържанието на пектин в плодовете зависи от степента им на зрялост – в зелените пектинът е два пъти по-малко, отколкото в узрелите. 80-90 % от съдържанието на плода е водно, 6-14 % са захарите, включително и захароза, около 8 % са пектиновите вещества, средно 15 мг% е наличието на витамин С и около 0,8 мг% е каротинът. Прасковите съдържат ценни органичните киселини - ябълчна, винена, лимонена, и минералите - калий, желязо, фосфор, манган, мед, цинк, селен и магнезий. Богати са на витамин С, една праскова доставя ¾ от необходимата дневна доза от антиоксидантния витамин. Съдържат витамини от група В, включително и фолиева киселина, витамин Е, К, РР и етерични масла. Много от ценните вещества в плода се запазват дори и при кулинарна подготовка – при консервиране, приготвяне на сладки изкушения, при сушене.

Лечебният ефект на прасковите
Тези сочни плодове се препоръчват при чернодробни заболявания.
Действат добре при анемия.
Полезни са срещу бъбречни проблеми.
Могат да се консумират профилактично срещу атеросклероза заради високото им съдържание на калий.
Помагат за сваляне на повишеното кръвно налягане.
Подходяща храна са при сърдечно-съдови заболявания.
Консумацията на праскови стимулира отделянето на стомашен сок, което пък подпомага смилането на храната. Но при заболявания на стомаха трябва да се обелва кожицата, за да не се дразни стомашната лигавица.

Плодовете се използват и в диети за намаляване на теглото. Препоръчват се от един до три 3 разтоварващи дни само с тях или в комбинация със сварен ориз: за един ден се изяждат 1,5 кг праскови, разпределени на 5-6 порции, като не се приема никаква друга храна. Полезни са и т.нар. оризово-плодови дни, при които се изяждат 250 г сварен ориз и около 800 г праскови, разпределени на 4-5 порции.

При запек се приема запарка от листа на праскови - 2-3 с.л. нарязани листа се заливат с 500 мл вряла вода и се оставя да кисне 10 минути. След това течността се прецежда и количеството се изпива на 3 части за един ден по време на хранене.

Добре е да знаете, че истински сочни са месестите и тумбестите праскови с вдлъбнатинка през средата на плода. Колкото по-жълта е прасковата, толкова повече каротин съдържа. Не купувайте по-зелени, защото те няма да станат нито по-зрели, нито по-ароматни. Недозрелите плодове не съдържат присъщите полезни съставки, а презрелите са загубили някои от тях.