- Христа и Петър, представете „Fluffy Paws of Bulgaria”...
- Ние сме две двойки, които се откриха като приятели в Балчик по време на карантината. Пиа и Дани са финландка и българин, които имат твърде много котки: Муцун, Сису, малкото Дани и Орео. Освен, че спасява животни, можете да намерите Пиа във фитнеса, където работи като инструктор и хранителен специалист или да чете поредната образователна книга. Дани пък винаги може да бъде открит зад барабаните, тъй като прави това от самото си раждане. Христа и Петър обичат да пътуват, да готвят, да пеят и разбира се, обожават животните. Имат 3 котки и едно куче ... засега ... и пътуват навсякъде заедно. Петър е журналист и историк, Христа е фармацевт.

- Как се роди идеята да спасявате котета?
- Преди по-малко от година направихме Фейсбук страницата Cats of Bulgaria, по примера на популярните страници, последвали People of New York. Идеята ни беше да обърнем повече внимание на бездомните котки в България, чиито брой се покачва притеснително бързо. Същевременно искахме страницата да показва и специфичния чар и колорит, който котките придават на всяко населено място, стига обаче за тях да се полагат адекватни грижи и да не стават жертва на насилие. С времето се ангажирахме и с търсене на осиновители за много от котенцата, попаднали на нашата страница. За някаква част от тях се грижим самите ние, а за други популяризираме усилията на различни природозащитни организации от страната. За нас беше приятна изненада да намерим приятели във всички краища на България, от Благоевград през Пловдив до Балчик. С набирането на популярност на страницата, разширихме екипа си и взехме решението да помагаме на бездомни животни не просто по къщите си и на улицата, а да основем свой приют в Балчик.

Като по-малък град, Балчик няма обществен приют и проблемът с бездомните животни се усеща изключително остро. В момента работим по изграждането на приюта, като за начало ще започнем с десетина котки и котенца, но се надяваме с времето да го разширим и да можем да се грижим и за кучета. По тази причина преименувахме страничката си на Fluffy Paws of Bulgaria, a в момента сме на финалната права на пускането на уебсайт. Идеята ни е чрез него да имаме още един канал за намиране на осиновители, физически или виртуални, както и на средства за храна, медицински консумативи и аксесоари за животинките.

- Какви трудности срещате?
- В България проблемът с бездомните котки е огромен. Липсват общински приюти и достатъчно обхватни кампании по кастрации и ваксинации на уличните котки. Липсват и мерки за контрол на стопаните на котки, които решават, че в един момент не искат домашен любимец и просто го изхвърлят на улицата или на края на града. Не се търси никаква отговорност при подобни действия, за разлика от много други страни в ЕС, където подобни деяния лесно се проследяват с т.нар. чипиране на домашния любимец. Българските ветеринари са сред най-добрите в професията, защото срещат заболявания и контузии, които са немислими в по-голямата част на Европа. Съответно ние, като малка организация няма как да помогнем на всички животни в беда, до които имаме досег, но работим  на принципа, че и един спасен живот е по-добре от бездействие. Има го и финансовият проблем, като страна с ниски доходи, трудно в България се събират пари за скъпоструващи операции и лечения, макар състрадателност да не липсва. Ежедневно се събират пари за хора в беда, камо ли за животинки и за жалост, много от тях не дочакват да се съберат нужните суми. Този проблем стои и пред нас като организация.

- Състрадателен човек ли е българинът?
- В тази една година на усилена работа с бездомни животни се нагледахме наистина на прекрасни примери за състрадание и желание за помощ. У нас има широка мрежа от предимно неправителствени организации, които работят постоянно на ръба на капацитета си, за да помагат на бездомните животни. Не искаме да изпадаме в обобщения, добри и състрадателни хора има във всяка държава, както и обратните примери, проблемът при нас е, че няма изградена и работеща система, която да реши проблема с уличните животни. Действа се на парче и на доброволен принцип.

Нещо, което прави много позитивно впечатление е отдадеността на българските ветеринари. Попаднахме на прекрасни примери в различни градове на хора, които не просто лекуват животинки, но и помагат на ръба на силите си в различни благотворителни кампании, в дейността на приюти и т.н.

- Защо имаме толкова много улични котета и кучета?
- Как си обяснявате зачестилите случаи на насилие над бездомни животни?
- Поради липсата на адекватни държавни и общински политики, често бездомничетата са толкова много, че няма как да не се сблъскат с хора, които не обичат животни. В България има Зоополиция, сигнали се подават на тел. 112, както и в най-близката прокуратура, но малко хора са информирани за това и дейността не е много ефективна. Същевременно, ние сме бедна страна, с разпадаща се социална система – в такива условия винаги страдат най-слабите и беззащитните – като бездомните животинки. Както споменах, липсват и мерки за контрол на домашните животни (специално котки) и собствениците им – домашни и дворни котки често биват малтретирани и изхвърляни на улицата без никакво наказание за собственика. Липсват и достатъчно законови разпоредби, които да уреждат санкциите за хора, наранили и/или убили котка или куче, а дори наличните такива почти не се прилагат. Липсва и желание у хората да сигнализират за насилие над животни, често поради твърде слабото доверие в институциите.

- Какво още сте планирали да направите?
- Тази седмица пускаме новия си сайт - bg.fluffypawsofbulgaria.com. Той ще е на четири езика – български, английски, шведски и финландски. Ако досега Фейсбук страницата ни бе насочена само към българската аудитория, със сайта ще се опитаме да достигнем и до чужбина, с надеждата повече български бездомничета да намерят осиновители.

Освен физическо, възможно е и виртуално осиновяване на  животинче, което подсигурява неговото изхранване, подслон и редовно обезпаразитяване и ваксиниране.

В момента работим и по изграждането на собствен малък приют в Балчик. Надяваме се да можем да подслоняваме едновременно десетина котки с надеждата в бъдеще да се преместим в по-голяма сграда и да разширим дейността си.

Голямата ни мечта е да можем да помагаме не просто на животинките, а и на деца в неравностойно положение. Ще се опитаме да се свържем с институциите, работещи с такива деца в региона, с идеята те да помагат в работата на нашия приют, а в замяна да получават умения и знания, свързани с отглеждане и обгрижванена домашни животни. Надяваме се, тази взаимна работа да е полезна както за животните, така и за децата. Освен очевидната полза от грижата за други живи същества, работата в приюта може да научи младежите на умения, които после да могат да ползват в различни професии, свързани с домашните любимци. Разбира се, желаем и да предоставим терен за нови контакти, прекарване на свободното време и забавление за тези деца. Всеки знае, че едва ли има по-добър приятел от кучето и по-добра терапия от котешкото мъркане.

- Разкажете ни някои от най-вълнуващите истории, с които сте се сблъскали.
- До голяма степен това, което ни въвлече (Христа и Петър) още повече в работата с бездомни животни, бе една потресаваща история. В началото на април тази година  в изоставен двор в Балчик намерихме кутия за сирене, от която се чуваха котешки писъци. С ужас отворихме кутията, където завързани в две найлонови торбички, за да се удушат по-бързо, бяха три новородени котенца – още с пъпната връв. Все пак дишаха, макар едва-едва. Веднага ги прибрахме вкъщи до радиатора и започна една трудоемка сага с щастлив край, в която научихме всичко за различните видове котешко мляко, храненето със спринцовка, капкомер и после биберон, проблемите с очите на малките котенца, гъбичките и пр. и пр. Важното е, че трите мъничета бяха спасени – Страхил и Маслинка намериха постоянен дом в София и бяха осиновени заедно, а Пандичко задържахме и стана нашата втора котка – най-любвеобилното голямо черно-бяло момче, което е с нас буквално от първия си ден.

През юли пак коте в беда стана причина да се запознаем с Пиа и Дани. Случайно попаднахме на малко коте, паднало на дъното на близо 5-метрова метална тръба в центъра на Балчик. Майка му жално обикаляше до отвора, но нямаше как да помогне. Беше абсолютно невъзможно и човек да слезе до долу, тръбата беше много тясна. Пробвахме да пуснем дълга пръчка или въже, за да може котето да се изкатери, но то беше прекалено уплашено. Същевременно Христа написа пост във Фейсбук групата на Балчик и беше невероятно колко хора се стекоха да помагат - общински служители по благоустройство, Пожарна, десетки обикновени балчиклии, трогнати от съдбата на малкото коте в беда.

Дани и Пиа прекараха близо 10 часа в жегата в най-различни опити да спасят котенцето. Спускаха се увити чаршафи, кошнички, какво ли не. И румънски туристи хвърляха пържоли и опитваха да помогнат по всевъзможни начини. Резултат обаче нямаше, а котето изглеждаше все по-изтощено и отчаяно. Притеснявахме се да няма нещо счупено и дали ще издържи един евентуален дъжд. Бяхме на ръба да започнем да копаем до тръбата, за да можем да пробием дупка и да извадим котето. На третия ден, точно от Фейсбук групата на Балчик, една жена ни даде контакт с добричкия частен приют „Германо-българска помощ за животните“. Оттам дойде кола с двама специалисти, които имаха опит с подобни случаи на животни в беда, макар точно този да изненада и тях. Два дни им отне и на тях, но  успяха да изкарат малкото коте с нещо като ласо и с немалка доза късмет. Целият град обаче участва в спасяването, в юлската жега и в разгара на туристическия сезон, а малкия Гриша си намери бързо осиновител. Тази малка история за солидарност и взаимопомощ  не просто стана основа на нашето приятелство с Дани и Пиа, а и ни даде увереност, че когато има общо желание и действие, дори и най-невъзможните каузи стават постижими. Приятно напомняне в нашето все по-индивидуализирано ежедневие, където личният интерес е поставен като водещ принцип.

- Колко котета чакат за осиновяване?
- Ще се радваме да посетите bg.fluffypawsofbulgaria.com и да разгледате различните начини, по които можете да подпомогнете нашата организация. Най-вече може да си харесате за виртуално или физическо осиновяване някое от животинчетата, с които започваме: четирите очарователни кученца – Лате, Еспресо, Коко и Мока, както и най-милата котка с очи като лунни езера - Поли.

Все още нямаме банкова сметка на сдружението, тъй като това се оказа малко по-дълго като процедура от очакваното.

На самия сайт има още начини за дарение като Paypal, Revolut  и разбира се, опциите по Speedy/Econt и Easypay.