Веществата, които се използват за подслаждане на хранителни продукти и лекарства се разделят на 2 групи. Първата - заместители на захарта, които са подходящи най-вече за диабетици, защото се усвояват добре от тялото и се  разграждат  независимо от инсулина и така ни дават енергия. Друго тяхно преимущество е, че не подпомагат развитието на зъбния кариес. Имайте предвид, че при прием в по-големи количества те действат разхлабващо. Тяхната степен на сладост е много близка до домакинската захар (захароза).

Втората група са подсладителите. Тяхната единствена задача е да са сладки на вкус. Те не се усвояват от организма, нямат хранителна стойност и на практика не ни дават енергия. По тази причина се използват в т.нар лайт продукти, предназначени най-вече за хора, които искат да отслабнат. Сладостта на подсладителите е многократно по-висока от захарозата – минумум 25 пъти повече. Други  важни техни предимства са, че също не причиняват зъбен кариес и не повишават нивото на кръвната захар. Някои подсладители могат да причинят газове като страничен ефект. Обърнете внимание, че за всеки подсладител съществува максимална доза на прием. Подсладителите се произвеждат евтино, което обуславя широката им употреба.

Сорбит (Е-420)
Сорбитът е заместител на захарта. В природата се среща в плодчетата на различните видове глог и офика. Използва в дъвки, пасти за зъби и  вода за уста. Неговото главно предимство е, че бактериите в устната кухина не го преобразуват в киселини, т.е сорбитът не допринася за образуването на кариеси. Основният му недостатък е , че сладостта му е 2 пъти по-малка от домакинската захар (захароза). Особено популярен е сорбитът сред диабетиците, защото се преработва в организма до фруктоза и по тази причина се усвоява независимо от инсулина. Понеже той се усвоява от стомашно-чревния тракт бавно и ненапълно, има риск да причини разстройство, особено ако ежедневно се приема в по-големи количества.

Сорбитът има почти същата енергийна стойност като захарта. В медицината той се използва при парантерално хранене и като диуретик, когато тялото трябва да бъде очистено ускорено от погълната отрова, или пък да се избегне бъбречна криза след шок.

Цикламат ( Е-952)
Цикламатът е чист подсладител, т.е единствената му задача е в устната кухина да създава усещане за сладост, а не да  се усвоява от организма и да го снабдява с енергия. Цикламатът е химически много стабилен и е подходящ за готвене и печене. Неговата сладост е 30 пъти по-висока от тази на захарта. Вкусът, който оставя в устната кухина е без горчив привкус. Освен това се произвежда евтино. Дозата за максимален прием е 7 мг/ на килограм телесна маса, т.е  човек, който тежи 70 кг. не трябва да приема повече от 490 мг. дневно.

Цикламатът е забранен в САЩ от 1970 г., след като са установени тумори при плъхове, но в Канада и ЕС е разрешен.

Комбинацията цикламат и захарин действа синергийно, т.е двете вещества се усещат като по-сладки, отколкото двете поотделно.