Гюрсел е на 17 г. В края на миналата година започва да се оплаква от продължителна кашлица и недостиг на въздух. Момчето тренира минимум по 4 дни в седмицата и води активен начин на живот.

„Когато кашляше не ми правеше толкова голямо впечатление, защото се е случвало и преди и може да се каже, че беше системно. Притесних се, когато ми каза, че не му достига въздух и реших, че може да е прекалил с тренировките, защото е изключително отдаден в залата.“, споделя майката на Гюрсел.

През януари 2025 г., със започването на грипната епидемия, момчето се разболява и посещава своята лична лекарка, която му изписва медикаментозно лечение. Въпреки приема му, Гюрсел не се подобрява.
След като специалистите в отделението разглеждат изследването, питат дали момчето е родено със сърце, изместено в дясно. Майката на Гюрсел казва, че няма подобно нещо и за първи път чува за подобна патология.

„Ако беше роден по този начин педиатър щеше да ми го каже, защото е преминал през всички необходими изследвания във всеки етап от растежа си. Въпреки това специалистката в детското отделение каза, че това, което вижда на образа не е нормално. Каза ми, че сърцето е преместено вдясно и че единия бял дроб изобщо не се вижда на изследването, няма сянка. Не знаех какво да очаквам оттам насетне. Сатурацията му падна на 64, искаха да го заведат на скенер, но той не можеше да се премести от леглото в количката, влоши се драстично за кратко време. Лекарите се уплашиха много и му сложиха кислородна маска.“, разказва майката на Гюрсел.

Предвид сложността на случая, при момчето и неговата майка отива и директорът на болницата в Разград. Той пояснява, че състоянието е много сериозно и е необходимо да се установи дали има механично запушване на белия дроб, дали е погълнат предмет или храна, които да са довели до състоянието му.

„Направиха изследване, за да проверят дали нещо е запушило дроба. Лекарят дойде при ме и ми каза, че синът ми има тумор в бронха. Аз не можех да повярвам, да чуеш, че на тази възраст детето ти има тумор .. бях в шок, не очаквах такова нещо. Казаха ми, че оттук нататък не могат да направят нищо, но са взели материал за хистологията и ще го изпратят в специализирана лаборатория. Обясниха ми, че е необходимо Гюрсел да бъде изпратен в по-голяма болница при специалисти, които могат да се справят със случая и да помогнат. Първо бяха планирали да го транспортират в болница във Варна, бяхме се подготвили за тръгване на линейката сутринта, тъй като трябваше да стане приспан и с тръба, за да не се затруднява дишането и да остане стабилен.“, споделя майката на Гюрсел.

В очакване да тръгнат, жената разбира, че болницата във Варна е отказала да поеме случая поради сложността му. Директорът на лечебното заведение в Разград прави опит за координация и с болница в Русе, но получава втори отказ.

„Попитах какво следва оттук нататък. Директорът се беше свързал с много болници, но никой не искаше да се заеме със случая на сина ми. Мъжът ми работи в Швейцария и докато тук течаха преговори, той намери специалисти там, който също се свързаха с лекарите в Разград. Бяха готови да го транспортират със самолет, но казаха, че е твърде рисково и не е сигурно дали ще издържи пътя.“, казва още майката на Гюрсел.

Единственият специалист, който решава да се заеме със случая и да даде шанс на 17-годишното момче е доц. Цветан Минчев, началник на Клиника по гръдна хирургия в  УМБАЛ Токуда. Състоянието на детето изисква интензивна грижа, поради което в контакт с болницата в Разград влиза проф. Николай Младенов, началник на Клиника по анестезиология и интензивно лечение в Токуда, който е и национален консултант по анестезиология и главен координатор към съвета по „Анестезиология и интензивно лечение“ в България.

„Белият дроб на Гюрсел беше обхванат от туморна формация и момчето не можеше да диша. Въпросът, който стоеше пред нас беше дали ще успеем да го транспортираме. Нямаше как да преминем с тръба през туморната формация, тъй като тя кървеше при всяко докосване. В резултат на това, момчето беше на изключително висок процент кислород, на апаратна вентилация , с много влошени параметри. Това наложи да изчакаме 1-2 дни в постоянен контакт с колегите в Разград, за да коментираме резултатите и стъпка по стъпка пациентът да стане транспортабилен. Постигнахме малко по-добри параметри и дойде време за транспортирането.“, споделя проф. Младенов.

Поради състоянието на момчето е необходимо то да бъде транспортирано с медицински въздушен транспорт – самолет. По време на транспорта, макар и въздушен, отново са налични рискове за състоянието на Гюрсел.

Екипът на Клиника по анестезиология и интензивно лечение транспортира успешно Гюрсел в УМБАЛ Токуда, където момчето е настанено в реанимация и веднага е направена консултация с доц. Минчев.  

“Гюрсел беше с голям възпалителен псевдо тумор, който е растял поне една година. Така бавно и постепенно дихателните пътища са се запушили.. Когато направихме образните изследвания установихме, че десният дроб изобщо го няма на снимката“, споделя доц. Минчев. По думите му, сърцето на Гюрсел е изместено значително, поради обезвъздушаването на белия дроб, заедно с целия медиастинум.

Доц. Минчев има опит с подобни състояния и ден, след като Гюрсел е приет в болницата заедно с д-р Емануил Манолов и анестезиолога д-р Иван Стоименов, екипът влиза в операционната.

„Извършихме бронхопластична, органсъхраняваща операция. Отстранихме само бронха, където беше и запушената част. След като направихме резекция (отстраняване), закачихме останалата част от белия дроб за трахеята, за карината. Самият бял дроб имаше немалко последствия, но ние успяхме да ги овладеем. Гюрсел имаше пневмония, имаше задръстени храчки, дробът беше изключително замърсен. Поради тази причина след като се възстанови от операцията беше настанен и в Клиниката ни по пневмология за последващо лечение, тъй като още в Разград той е развил сериозна инфекция. Когато момчето пристигна състоянието му беше критично, операцията беше сложна, но за нас не стоеше въпросът дали ще се заемем със случая, защото имаме опит с подобна диагноза и трябваше да дадем шанс на Гюрсел.“, обясни доц. Минчев.

Така специалистите спасяват не само живота на Гюрсел, но и позволяват белият му дроб да се възстанови напълно. След операцията момчето е екстобирано още на същия ден и остава в реанимация под наблюдение няколко дни. Именно там посреща и своето пълнолетие.

„След като операцията мина успешно, на следващия ден Гюрсел навърши 18 г. 
Момчето преминава през лечение и в Клиника по пневмология, след което е изписан и в родния му град го очаква още едно празненство.

„Най-важното в такива момента е да нямаме големи колебания, много е важно всички да знаем какво правим и да сме подготвени. Практиката е такава – говорим, обаждаме, подготвяме, комуникираме и действаме, това е. Изключително важен е мултидисциплинарният екип, за да можем заедно да сбъдваме подобни неща. В нашата болница има непрестанна колаборация между лекари от различни специалности, в различни етапи на лечението и взимането на решения. Това е незаменимо и позволява да даваме шанс за живот на много пациенти.“, проф. Младенов.

А благодарността на семейството на Гюрсел е огромна.