
Плодът амла (Phyllanthus emblica) е известен още под името индийско цариградско грозде или индийска бодлива ягода. Произхожда от Азия. Плодчетата на дървото ботанически погледнати са ягоди, достигат пълна зрялост през есента и се берат на ръка. Вкусът им е кисел, горчив и стипчив. И то самото е доста влакнесто. В Индия е практика плодчетата му да се потапят в солена вода с куркума, киснат известно време и това им придава приятен вкус. Освен това, включени в шампоан правят косата лъскава.
Дървото се счита за свещено от индусите, заради вярването, че бог Вишну го обитава. В друг индуски мит се твърди, че амлата е възникнала от капките от амрит, които се разляли по земята по време на битката между Богове и Демони. Пак според това народно вярване, се счита, че дървото лекува почти всяка болест, и увеличава продължителността на живота.
В санкскритската традиция половин плод от амла е бил подарък от великия император Ашока на будистки сандгха .
В традиционната индийска медицина (аюрведа)се използват както изсушените, така и пресните плодчета на растението. Иначе всички части на растението влизат в състава на различни билкови препарати в аюрведа, вкл. плод, семена, листа, корен, кора и цветчета. Според аюрведа плодът амла е кисел и затягащ на вкус, сладък, горчив и пикантен ( вторичен вкус). Неговите качества са лек и сух, след нахранване е сладък и неговата енергия е охлаждаща.
Плодът е много добре проучен и се слави с антимикробни и противовирусни свойства.
Напр. приложен върху мишки подобрил качеството на спермата, които преди това били нарочно отравяни с охратоксин.
Фенолните компоненти действат срещу свободните радикали, пази ДНК-о от мутации, а организма от оксидативния стрес.
Друго изследване сочи, че ако се взема екстракт от амла в по-високи дози систолното и диастолното артериално налягане, средното артериално налягане, както и сърдечната честота( пулс) могат да се повишат.
При трето изследване е доказан ефект върху намаляване помътняването на лещата, както и добър ефект при перде след прием на амла.
При достатъчен прием потиска растежа на салмонелата, а при по-ниски концентрации – на шигелата (вид дизентерийни бактерии).