Три водещи онкоцентрове у нас – Университетска болница „Св. Марина” - Варна, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” и Специализираната болница за активно лечение на онкологични заболявания - София участваха във видео конференция, на която бяха обсъдени иновативни методи за борба с рака на белия дроб. Телекомуникационният проект за онлайн платформа е на стойност 45 хил.лв. и е финансиран от фармацевтичната компания Astra Zeneca. Апаратурата е получена в пет университетски онкологични болници в страната – УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ’’, СБАЛОЗ София , УМБАЛ ,,Света Марина’’ Варна, КОЦ - Пловдив и КОЦ - Стара Загора.  Така водещи специалисти в областта на онкологията в реално време ще могат да обсъждат по-трудни клинични случаи на пациенти, както по между си, така и с водещи световни онкологични центрове

 У нас мъжете с рак на белия дроб
по-често умират

 Белодробният карцином се разделя на дребноклетъчен и недребноклетъчен като най-разпространен е недребноклетъчният. Този вид онкологично заболяване е главна причина за смърт сред пациенти със злокачествени болести. Годишно у нас от него се  разболяват 3500 човека.  В повечето случаи диагнозата се поставя твърде късно – едва след напредването му 3 –а и 4-та фаза, което го прави трудно лечим.Средната продължителност на живот на пациентите след диагностицирането им е от 6 месеца до 5 години,  алармираха участниците във видеосрещата – проф. Асен Дудов, д-р Борислав Димитров и доц. Димитър Калев.

 Ракът на белия дроб е най-често срещаното злокачествено заболяване при мъжете и 7-мото по честота при жените у нас. То представлява 18.9% от всички злокачествени заболявания при силния пол и 4.8% от тези при нежния пол. Тенденцията е заболеваемостта да зачестява с напредване на възрастта при мъжете над 40- години и достига своя пик при 70-74 годишните. При жените също се наблюдава увеличение на заболеваемостта след 40-45 годишна възраст, сочат данните на Националния раков регистър.

 Тревожна е статистиката, че заболеваемостта и  смъртността от рак на белия дроб при мъжете у нас са по-високи от средните за Европа. При жените  заболеваемостта и смъртността са по-ниски от средните за Стария континент. По епидемиологични данни мъжката заболеваемост е най-висока в областите Добрич и Хасково (над 60 на 100 хил. души), при жените – в Хасково и София –град (над 11 на 100 хил.души), следвана от . Пловдив, Плевен и Враца (над 50 на 100 000), при жените – в Перник, Велико Търново и Хасково (над 11 на 100 хил.).

Какво е таргетна терапия?
Таргетната (прицелна) терапия е вид системна противотуморна терапия, при която се използват т.нар. биологически вещества - таргетни лекарства. Това са специфични органични молекули, които могат избирателно да активират или потискат определени биологични процеси, жизненоважни за туморните клетки. По този начин те водят до смърт на раковите клетки и спиране на туморния растеж. Механизмът на действие на таргетните лекарства се осъществява чрез залавянето им за определено място (рецептор) от определени клетъчни молекули.

Напредъкът в молекулярната биология и медицинската генетика през последните години направи възможно създаването и въвеждането в клиничната практика на индивидуализираните прицелни терапии при недребноклетъчния рак на белия дроб – много по-ефективни и щадящи и удобни за пациента, тъй като се предлагат под формата на таблетки, поясниха химиотерапевти.

 Взема се  материал  от тъканта на пациента с рак на белия дроб и след направен генетичен анализ, става възможно персонализиране на терапията. Само пациенти, носители на генетична мутация в туморната тъкан, могат да бъдат подходящи за лечение с таргетна терапия, уточниха още специалистите. 

В генетичното тестиране на пациенти с рак на белия дроб за период от 4 години са изследвани 2021 пациенти, като от тях с позитивна мутация са 186. При тези пациенти е установено наличието на мутация в генетичния код, която позволява прилагането на таргетна терапия. В резултат на прицелната терапия е постигнато по-добро качество на живот и преживяемост на пациентите. Таргетната терапия е по-ефективна и по-малко увреждаща за нормалните клетки, а пациентите се лекуват  в домашни условия без да бъдат хоспитализирани, стана ясно на срещата.