Кой е доктор Симончини?
Д-р Тулио Симончини (1951) е италиански лекар. Специализирал е в областта на онкологията, диабетологията и  метаболитни нарушения. Той е хуманист, който бива предизвикан от безсилието на съвременната медицина в борбата с рака, сблъскал сe  с болката на пациентите. Тази съпричастност към болката на другите е постоянен мотиватор по пътя на личния му живот.

Д-р Симончини е пионер на терапията с натриев бикарбонат (NaHCO3) като средство за лечение на рак. Фундаменталната теория зад това лечение се крие във факта, че въпреки редица променливи фактори, формирането и разпространението на тумори е просто резултат на наличието на гъбички. Пътува из цяла Италия за да разяснява теорията си  по конгреси, конференции и интервюта и да покаже колко пациенти са излекувани от рак по неговия метод.

От момента, в който започнал да се занимава с медицина, Симончини  разбрал, че лекуват рака някак неправилно:  “Аз видях силно страдащи хора. В детското онкологично отделение, в което работех, всички деца умираха. Всичко ме стягаше отвътре от вида на бедните малчугани, загиващи от химиотерапия и радиация”. Желанието му да помогне на пациентите го накарало да търси нови пътища за лечение на тази болест. Решил да остави настрани всичко, което е знаел за онкологията до този момент  и започнал собствено независимо  изследване. И така открил, че всички видове рак се проявявали еднакво, независимо в кой орган или тъкан се е образувал туморът. Всички злокачествени новообразувания имали бял цвят. Симончини започнал да мисли на какво му прилича раковият тумор. Гъбичките кандида? Нима това, което традиционната медицина смята за неконтролирано делене на клетките, всъщност е процес, отключван от самия организъм за защита от кандидоза?
Ако организмът е отслабен, гъбичките се разпространяват по тялото и предизвикват злокачествени тумори.
Тулио Симончини смята, че ракът е точно това - разраснали се гъбички-кандида, и че традиционното обяснение за природата на рака е съвършено неправилно. Гъбичките кандида, обикновено поддаващи се на контрол от силния имунитет, започват да се размножават в отслабналия организъм и образуват своеобразна “колония”. Когато някой орган се зарази с млечница, т.е. кандидоза,  имунитетът се опитва да го защити от чуждо нахлуване.
Имунните клетки построяват защитна бариера против клетките на организма. Именно това традиционната медицина нарича рак.
Самият той като специалист в областта на онкологията и метаболитните нарушения се изправил срещу интелектуалния конформизъм на традиционната медицина, противопоставил се на традиционните методи за “лечение” на глобалната епидемия от рак. Д-р Симончини решил да каже истината на своите пациенти, а не да повтаря заучените и зазубрени фрази от медицинските университети.

Защо сода против Рак?
За да се излекуваме от рака, трябва да укрепваме имунитета, а не да го отслабваме. Когато Симончини разбрал, че ракът има гъбична природа, започнал да търси ефикасния фунгицид. Но тогава му станало ясно, че противогъбичните препарати не работят. Кандида бързо мутират и дотолкова се приспособяват към препарата, че дори започват да се хранят от него. Останало само старото, проверено, евтино и достъпно средство против гъбички - натриев бикарбонат - основната съставка на хлебната сода. Защото гъбичките не могат да се адаптират към натриевия бикарбонат.
Натриевият бикарбонат,  за разлика от други противогъбични средства запазва способността си да проникне в тумора поради скоростта, с която натриевия бикарбонат разпада тумора. Тази скорост прави невъзможна адаптивността на гъбичките, което ги прави беззащитни.
Ако е възможно, разтвор на натриев бикарбонат се прилага директно върху тумора. Разтворът може да се прилага и чрез селективна артериография, което по същество означава избор на специфични артерии, чрез които се прилага решението, което впоследствие  разтваря тумора.
Селективна артериография  е  много мощно анти-гъбично оръжие, което е безболезнено, не оставя последствия  и има много ниска степен на риск. Този резултат е възможно да се постигне при почти всички органи. Лечението с разтвор на натриев бикарбонат е безвредно, бързо и ефективно.

Ракът обича захар
Всеки лекар научава още в медицинското училище за откритието на д-р Ото Варбург, който през тридесетте години на 20-ти век  открива основната биохимична причина за рака. Толкова е голямо това откритие, че д-р Ото Варбург е удостоен с Нобелова награда.
Ракът се възпроизвежда благодарение на  процеса на ферментация. Ако някога сте правили вино знаете, че за ферментацията е необходима захар. Метаболизмът на рака е приблизително 8 пъти по-голям от метаболизма на нормалните клетки.
При раково заболяване тялото е непрекъснато претоварено от това да храни раковите клетки. Ракът е постоянно на ръба на глада и по този начин постоянно иска от тялото да бъде хранен. Когато храната е спряна, ракът започва да гладува, освен ако тялото не произведе захар, за да го изхранва.
Кахексия ( крайно изтощение на тялото), като краен резултат е следствие на производството на захар от протеини. Точно така , не от въглехидрати или мазнини, а от протеини. Този процес се нарича Глюкогенезис  (glycogenesis). Тази захар подхранва  рака. Тялото накрая умира от глад, опитвайки се да нахрани раковите клетки.

Защо сода с кленов сироп?
Д-р. Тулио Симончини отбелязва, че раковите клетки се "нахвърлят" на захарта, така че когато се "поощрява" приемането на захар в случая, е същото като да изпратим троянски кон в раковите клетки. Тази захар няма да съдейства за разрастването на колониите от ракови клетки, защото готварската сода ще ги убие преди те да имат шанса да се размножат.
Лечението е комбинация от 100% оригинален  кленов сироп (закупен от хранителните магазини) и готварска сода и за него беше съобщено за пръв път на сайта cancertutor.com. Когато се смесят и загреят заедно, кленовия сироп и готварската сода образуват разтвор, който е устойчив. Кленовия сироп е насочен директно към раковите клетки, (които консумират 15 пъти повече глюкоза от нормалните клетки). Готварската сода се транспортира до раковите клетки от кленовия сироп, тъй като е силно алкална и предизвиква бърза смяна на pH средата, като по този начин ги убива.

Формулата е следната:
Смесват се 1 част сода (без съдържание на алуминий) с 3 части (оригинален, 100%) кленов сироп в малък тиган за сос/канче. Следва енергично разбъркване и подгряване (не повече от 45°С) на сместа за 5 минути. За да не се прегори сместа,  може да се използва нагряване чрез водна баня. Изпиват се от 1 до 3 чаени лъжици от сместа  няколкократно в течение на деня. Не е добре да се прекалява, за да не се убиват наведнъж твърде много ракови клетки, защото може да настъпи запушване на "дренажната система" на организма, лимфния поток,  и да се стигне до нежелателни възпаления и отоци. Това е основното, което трябва да се избягва при лечение на рак в терминална фаза.
Кленовия сироп очевидно прави възможно и увеличава проникването на бикарбоната във всяка една част на тялото,  дори в тези,  в които е трудно и дори невъзможно да се проникне по друг начин. Тези части включват централната нервна система, през бариерата кръв-мозък, ставите,  компактните тумори и дори очите. 
Инсулин - потенцираната терапия (ИПТ) прави клетъчните мембрани по-проницаеми и увеличава поемането/приема на лекарства от клетките. Кленовия сироп също прави тъканите по-проницаеми. Той транспортира бикарбоната през бариерата кръв-мозък и през всяка друга бариера в тялото, тъй като захарта е универсално необходима за всички клетки. Както ИПТ така и лечението с бикарбонат/кленов сироп използват бурните растежни механизми на раковите клетки срещу самите тях.

Това не е нова идея - просто още едно потискано лечение на рака, което е ефективно и работи.