Пропаст между диагноза и лечение: Ще спре ли България тиха епидемия от вирусни хепатити?

Всяка година над 1,1 милиона души по света умират от хепатит B и C. В България само от хепатит C губим около 412 живота годишно – това е повече от един човек дневно. Това заяви проф. д-р Красимир Антонов по време на дискусия, посветена на бъдещето на лечението на вирусните хепатити у нас. Събитието бе организирано от Българското дружество по гастроентерология и сдружение „ХепАктив“, с подкрепата на Български лекарски съюз (БЛС), съобщи БТА.

Данните сочат, че през 2024 г. в България са лекувани едва 752 души с хепатит C, при нужни над 9000 годишно, за да се достигнат целите, поставени от СЗО за елиминиране на хепатита до 2030 г. По отношение на хепатит B, лекуваните са около 2500 пациенти, при нужда от поне 28 000 новооткрити случая.

Според д-р Николай Брънзалов, председател на БЛС, успехът на Втората Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити зависи изцяло от реалната ѝ реализация. Истината е, че каквото и да е разписано в настоящата и следващата програма, ако няма стремеж към изпълнение, не можем да очакваме прогрес в целта ни за елиминация на вирусните хепатити в България.“

Той посочи, че въпреки безплатното лечение у нас, сме свидетели на тревожна разлика в две направления: „Първо, между броя на реално диагностицираните пациенти и очакванията на популационно ниво, за да постигнем елиминация. И второ – фрапиращото отклонение между броя на диагностицираните и тези, които реално получават лечение.“

На фона на достъпа до съвременно лечение, напълно покривано от НЗОК, тревожно остава забавянето между диагнозата и началото на терапията – между 49 и 135 дни за одобрение на протокол, сочи проучване на „ХепАктив“. „От години алармираме, че така създадената административна система не допринася откритите лица да достигнат ефективно и бързо до терапия. Необходимо е да бъде облекчена процедурата по кандидатстване и съкратен срокът за разглеждане на протоколите, защото в противен случай планът за елиминиране на хепатит В и С в България ще продължи да съществува само на хартия”, предупреди Силвана Лесидренска, председател на сдружението и пациент с хроничен хепатит B.

Доц. д-р Радин Цонев, хепатолог от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“, коментира: „Епидемиологията ясно показва, че имаме спад в обхвата на ваксинацията за хепатит B – от 90% на под 70% заради антиваксърски кампании след COVID-19. Това поставя в риск цяло поколение деца.“ Той подчерта, че сред хронично болните преобладават хора над 40 години, интравенозни наркозависими и пациенти със съпътстващи заболявания.

В дискусията участва и доц. д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор, който представи актуални данни за разпространението на вирусните хепатити в страната. Доц. Кунчев остана оптимист и отбеляза от една страна, че с досегашната програма за превенция и контрол на хепатита е направен пробив и това предопределя успеха и на Втората. Той добави, че без политическа воля и ресурс няма как програмата да бъде успешна.

Въпреки това, доц. Кунчев изрази своето притеснение по отношение на разпространението и заболеваемостта от хепатит С, които за последните четири години са се увеличили драстично. „Очевидно сме неефективни за по отношение на превенцията, ранното откриване на случаите, ограничаване на неговото предаване. Ако вървим с този темп ние ще станем първенците на Европа по заболеваемост и разпространение на хепатит С“, допълни още той.

Силвана Лесидренска допълни, че необходимо спешно отпадане на задължителната чернодробна биопсия при лечение на хепатит В, която в нито една европейска държава не се прилага от години“, добави още тя.

С наближаването на крайния срок, поставен от Световната здравна организация за елиминиране на хепатитите до 2030 г., България все още изостава сериозно в постигането на ключови цели като ранна диагностика, навременен достъп до лечение и ефективен скрининг. Участниците в дискусията бяха единодушни, че Втората Национална програма ще има ефект само ако бъде приложена с ясен план за действие, политическа воля и ангажираност от всички заинтересовани страни.

В този контекст, участниците подчертаха и необходимостта от стратегически промени в предстоящата Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити (2026–2030 г.). Сред предложените мерки са провеждането на национално серологично изследване, запазване на настоящите целеви групи и разширяване на обхвата на скрининга сред общата популация – включително всички лица над 30 години (вместо досегашната възрастова граница 40–65 г.). Целта е по-ефективно идентифициране на рисковите групи и навременно включване на повече пациенти в лечението.

„Имаме ресурсите, експертите и нужната международна рамка – липсва единствено синхронизираната воля за промяна. Надяваме се този форум да е началото на един по-интензивен и реален диалог за бъдещето на пациентите с хепатит в България“, заключи проф. д-р Красимир Антонов.