Какво е необходимо на един жив организъм за да съществува??? Храна, вода, въздух!
Какво означава храна обаче?
    

или...........

  
                                                                             






Всъщност, няколко са нещата , необходими на човешкото тяло , за да оцелее :
•    Протеини
•    Въглехидрати
•    Витамини и минерални вещества
•    Растителни масла и мастни киселини
•    Микроелементи
•    Микрохранителни вещества
•    Билки

Всичко това в балансиран вариант, всъщност осигурява правилното и пълноценно хранене на всяка една клетка в човешкото тяло, клетките функционират нормално, възпроизвеждат се нормално, от там функцията на органа или системата които изграждат също е нормална и ние сме здрави!
 
За съжаление обаче статистиката е следната :
•    Само при 1% от българите храната се абсорбира и усовява правилно
•    70% от всички заболявания – сърдечен удар, инсулт, рак , диабет и др. – са свързани с неправилното хранене и собствената ни неспособност да абсорбираме и усвояваме добре храната.
•    70% от всички лекарски посещения в България имат връзка с неправилното хранене.
•    50% от смъртните случаи за последните 5 години могат да бъдат отдадени на неправилното хранене и последствията от него!

Тъжната истина е, че повечето хора по света не само в България не се хранят правилно и техният организъм не преработва както трябва храната, която приема. Защо??? Установено е , че способността на организма да абсорбира и преработва нормалната храна е силно намалена. Преди да говорим за това увреждане, нека първо уточним термините „абсорбация” и „асимилация” на храната за да разберем по-добре значението им.
Абсорбациа – от лат. Поглъщане , всмукване
Асимилация – процес на усвояване от организма и поеманите от него вещества, необходими за съществуването му.
Когато в тялото попадне храна или течност, то абсорбира или поглъща храната. Способността ни да нахраним тялото си се свежда до способността да абсорбираме храни и течности. След като сме погълнали яденето, т.е. сме абсорбирали храната или питието, организмът започва нормалния процес на храносмилане. Това е естествената способност на организма да разлага храната на хранителни вещества, които се усвояват или се асимилират от кръвоносната система в тънкото черво чрез така наречените „власинки”.
           Следователно процесът на абсорбиране включва храненето и пиенето, а асимилирането е естествения процес на разлагане на храната в организма и всмукването в кръвоносната система. Това е начинът, по който всички се изхранваме – абсорбиране и асимилиране. Нека накратко проследим процеса на храносмилане след приемане на храната.Първоначално тя се сдъвква и смесва със слюнката, след което преминава в стомаха. Веднъж попаднала там, храната се втечнява от смес от хидрохлорна киселина и пепсин, отделени от стомашната стена. Процесът на храносмилане започва със сдъвкването на храната, продължава в стомаха, а след това – в горната част на чревния тракт, където се складират някой елементи, така наречените „микроелементи” , необходими за по-нататъшното разлагане на храната  на хранителни вещества и микронутриенти. Набавят се предимно чрез плодовете и зеленчуците, но поради факта, че те се берат зелени и се транспортират на дълги разстояния, тези микроелементи практически не се съдържат в нормалната ежедневна храна. Те са много особени елементи, предимно метали като хром, селен, магнезий, цинк и калай. Намират се в много малки, микроскопични количества, но играят изключително важна роля за храносмилането и увеличават способността на организма да усвоява храните, които приема. Ето защо човешкият организъм използва микроелементи при разлагането на някой храни на хранителни вещества и микронутриенти. Хранителните вещества се абсорбират чрез власинките на тънкото черво и попадат в кръвния поток като субстанция или храна. Само за сведение, тънкият дял на червото е дълъг приблизително 16 метра! След като храната се разложи, тя преминава през стомаха в търкото черво. Това е онази часто от тялото , чрез която всички ние се „храним”. В тънкото черво се намират малки издатъци, подобни на пръсти, наричани „власинки”. Именно на тези власинки се лължи асимилирането на хранителните веества в кръвния поток. Доказано е, че повредените власинки са основният фактор, поради който правилно абсорбиране и асимилиране на храната притежава средно един от сто човека. С течение на годините власинките на много хора намаляват или се увреждат. Причините за това са няколко, но основната е стресът. На второ място се нареждат храненето , алкохолът и пушенето. В резултат на увреждането на власинките се получава така, че организмът е способен да асимилира в кръвния поток като същинска храна или „гориво” все по-малка част от храната, която приема. Счита се, че само около един от свеки сточовека има абсолютно здрави власинки. Поради това обстоятелство способността на организма да асимилира храната от 68% до 100% при здравите власинки се свежда до 5%, най-много 50% при увредени. Това би могло лесно да се обясни , ако се приложи към ежедневието. Например , ако приемате нормално по 800 килокалории на ядене, тялото ви смила храната и я превръща в активни хранилни вещества. Когато смляната храна достигне до тънкото черво, само между 5 и 50% от 800 те килокалории, които сте приели , ще се използват като „гориво” за организма. Следователно, ако асимилирате 50% от тях, организмът ви използва 400. Какво се случва с останалите 400 килокалории приети като храна??? По-голямата част се елиминират чрез екскременти и урина, поради което организмът не ги асимилира или използва като енергия, което означава едно единствено нещо: „Ние сме гладни”. И така похапваме нещо малко, за да утолим глада си , и изпращаме кръвната си захар или нивото на глюкоза в кръвта на разходка с влакче на ужасите. Ядем, сити сме за около 60-90 минути, след което кръвната захар започва да пада. До мозъка достига сигнал „нахрани ме” и ние прави именно това, храним се. Бавното наддаване се дължи на факта , че храните които избираме, за да утолим глада си , са с високо съдържание предимно на рафинирани въглехидрати или скорбяла /бонбони, захаросани пръчки, печени тестени изделия от бяло брашно, картофки, чипс и тнт./
     Този вид храни за съжаление са много лесносмилаеми и изключително бързо се включват в кръвния поток. Организмът реагира с отделяне на огромно количество инсулин – хормон, който прочиства кръвта от захарта. Проблемът се състои в това, че инсулинът има склонност „да свърши работата си твърде добре” и може да доведе до много ниско съдържание на захар в кръвнта което да предизвика глад за още поче захар. Това изключително бързо преминаване от високо към ниско съдържание на захар в кръвта излага тялото Ви на опасно изпитание и изчерпва енергийното Ви ниво реално до нула. Звучи познато, нали? Трагедията е в това, че тези преработени въглехидрати са изключително лесносмилаеми , но и също толкова лесно се  складират като мазнини. Рязката промяна на съдържанието на захар в кръвта е и какализатор, който намалява скоростта на метаболизма, което означава, че организмът по-лесно складира калориите като мазнини, вместо да ги изгаря като енергиен източник. Лесно можем да установим защо през дълъг период от време бавно и постоянно наддаваме, губим енергия и ставаме лесна жертва на сърдечен удар, инсуллт, рак, диабет и др. Именно защото не можем да абсорбираме и асимилираме правилно храната. Накратко, яли сте нормално  ядене от около 800 калории и след час или два откривате че все още сте гладни. Хапвате пакетче чипс от около 400 калории, после десертче – 500 калории, тъй като все още чувствате глад. Това прави калорийния прием на това ядене до 1700 калории, но поради неспособността на организма да асимилира приетата от Вас храна, той използва реално 850калории, като повече от полувината реално са скорбяла и захари, които се смилат и усвояват лесно и с годините наблюдаваме бавно, но постоянно увеличаване на теглото.
 Помислете какво се получава , когато някой с наднормено тегло се опита да отслабне чрез диета или като допйнително намали калориите. Тогава тялото получава още по-малко от нужните му хранителни вещества и буквално „изпада в шок” , смята, че гладува и започва да складира всичко!Този който се опитва да отслабне, отново не успява, потиска се и започва да яде , защото е много нещастен. Това нещастие се нарича „стрес” , който е причина номер едно за увредането на чревните власинки. Истински порочен кръг!!!
     Затова не правете гладни диети на своя глава, възможно е да си навредите много повече от колкото да редуцирате теглото си. Потърсете помоща на специалист с който да изготвите разнообразно и пълноценно меню. Така ще се измъчвате по-малко и ще се радвате на по-големи резултати!