С психолжката на Здравница доц. Маргарита Бакрачева разговаряме за ниското самочувствие и за това как да го преодолеем.

- Доц.Бакрачева, кое е по-малкото "зло"- да сме без самочувствие или с високо мнение за себе си?

Няма база за сравнение – и прекалено ниската, и прекалено високата самооценка имат компенсаторна функция и ни отдалечават от реалността. И в двата случая те са резултат от вътрешна неудовлетвореност, разликата е само това, което виждат околните „отвън” – в поведението ни. Даже и за възприемането ни отвън и двата варианта са неприемливи, надутостта е дразнеща, ниската самооценка кара хората да ни подминават.

- Защо някои хора се изграждат с  ниска самооценка ?

Редица фактори, започвайки от определенията, които чуваме за себе си като деца вкъщи, впоследствие и в училище и сред връстниците. Първоначалната представа за себе си градим спрямо това, което чуваме отвън. След това поддържаме оценката, като изграждаме на тази база и собствени критерии, спрямо които се сравняваме – ако се възприемаме зле, ще избираме и в зряла възраст да се сравняваме с хора, които ни превъзхождат, поне според нас.

- Критичността- колко е полезна?

В умерени граници е задължителна, за да не спираме да се развиваме, така наречената градивна критика. Когато се вторачим обаче единствено  в пропуските или недостатъците, които имаме и винаги изискваме сами от себе си оше и оше, това е пагубно.

- За колко време можем да се справим с проблема?Според австрийския учен д-р Рудолф Щайнер ни трябват поне 3 години за да се преборим с един наш недостатък?

Това е индивидуално и относително. Ако е дошъл подходящият момент, когато ние вътрешно  сме решили, че  ситуацията в момента не ни удовлетворява, процесът значително се ускорява. Иначе за всяка кардинална личностна промяна е необходимо време , търпение и постоянство, които обаче ни се отблагодаряват стократно.

 -Дайте съвети как да  се  пребори ниското самочувствие?

На първо място  да се огледаме и да изброим какво харесваме в себе си - във външността, качества, които притежаваме… първите една-две думи са най-трудни, след това се случва от само себе си. Може да си попълваме списъка няколко последователни дни. Много важен момент е да се сравняваме с реалните хора около нас – с които се разминаваме по улицата, със съседите ни, а не с вътрешната ни представа какви бихме искали да бъдем.

- Има ли статистика кой страда повече от ниско самочувствие - мъже или жени ? А в кои години се появява повече?

Повече без самочувствие са дамите като това до голяма степен е свързано с полово-ролевия модел – жените просто са по-склонни да си признават това открито, докато мъжете го потискат и особено що се отнася до самочувствието, не могат да си позволят да споделят, че нещо куца. Иначе тийнейджърсите години са най-сензитивният период, в който  се проявяват  притеснения, свързани основно с външността.

Комплексираността избуява , нещата ескалират и се задълбочават. Динамиката на времето, в което живеем,  неопределеността на ситуацията ни правят много по-лабилни и стресирани. В допълнение към непрекъснатото информационно бомбардиране с „успешни” примери…

 - Лекарите казват, че ниското самочувствие води до напълняване, защо?

Заради повишения стрес – даже и да не компенсираме с  нервен глад  ядене, хроничният стрес нарушава функционирането на метаболизма, води до проблеми със съня, който допълнително обърква действието на хормоните.

- Какво да направим, ако някой в работата постоянно ни мачка фасона...

Не можем директно да въздействаме и променяме другите, но както и в училище, знаем,че  най-действащият модел е да се абстрахираме. По този начин показваме, че оставаме недокоснати и незасегнати. Трябва да превъзмогнем вътрешните си реакции, вместо да викаме или да показваме раздразнение. Вместо  да акцентираме на това, може мислено да си представим дразнителя в смешна ситуация – с течащо яйце по главата например. Този образ  ще ни помогне да се освободим поне малко от напрежението – усмивката лекува.