Съветите са на Тихомир Трайков от Полски Тръмбеш, градинар и веган, създател е на 5 фейсбук групи за здравословно хранене, градинарство и чиста храна.
Билката
бял пелин е много популярна и в наше време заради лечебните си свойства.
Има легенда, че в древен Рим пелинът се е считал за подарък от богинята Артемида, в чест на нея са нарекли това многогодишно тревисто растение - Artemisia absinthium. Смятало се е, че пелинът дава на войниците безстрашие, сила, облекчава умората при дълги пътувания, облекчава болките в мускулите и предпазва от отравяне.
Пелинът расте навсякъде: в селото и в града, може да се види по пътища и магистрали, по свободни партиди и в гори. Това се улеснява от непретенциозността на пелин към състава на почвата и метеорологичните условия.
В производството на дестилерия за производството на абсент и вермут се използват много силна ароматна, тръпчива миризма и много горчив вкус на пелин. В някои страни пелинът се отглежда специално за това. Между другото, глистогон е другото старо име на бял пелин.
Родът пелин е много голям, те се различават както по външен вид, така и по химичен състав, така че лечебните им свойства са различни.
Стъблото и листата при пелин са копринени, сивкаво-сребристи, поради изобилието от мънички косми по горната повърхност на листата. Това е много важен знак за намирането на пелин. По храстовидните стъбла има листа, които стават по-малки и опростяват по-близо до съцветия. Кошове с малки цветя, събрани в сложна съцветия на съцветие.
През юли-август човек може да наблюдава богато сребро със златисти импрегнации на съцветия на цъфтящи пелин и да вдишва специфичната им „пелин” миризма.
Лечебните свойства на пелин
Химичният състав на
белия пелин е много по-широк от този на други видове пелин.
Листата и тревата съдържат етерично масло, горчиви гликозиди абсинтин и анабсинтин, летливи, танини, смоли, витамини С и В6, каротин (провитамин А), янтарна, оцетна, ябълчена киселина, протеин, нишесте.
В народната медицина горчивият пелин използва всички части на растението: както земята, така и под земята.
Това е вековно домашно лекарство, което възбужда апетита, подобрява храносмилането чрез стимулиране на секрецията на храносмилателните жлези, засилва отделянето на панкреатичен сок и жлъчка (мезим не е необходим).
Има обезболяващ ефект. антисептично средство е когато се прилага външно.
При прием вътрешно се препоръчва при: храносмилателни разстройства, диария, гастрит с ниска киселинност,стомашни болки, колики стомах, метеоризъм, при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур като холеретик и диуретик, при лоша функция на панкреаса.
Употребява се още в комплексното лечение на хранителни алергии,анемия, депресия, безсъние, лош дъх, както и при хемороиди, треска, туберкулоза, ставен ревматизъм, подагра. Назначава се също и при епилепсия, недостатъчна и нередовна менструация, за бързо лечение на конюнктивит, външно - при сонтузия, дислокация, артрит, артроза, остеохондроза, гръбначна херния.
Освен това горчивият пелин е бил използван като средство за защита срещу бълхи при животни и въшки при хора, както и като антихелминтик. Това не е пълен списък на употребата на пелин в народната медицина.
Изсушените цветове се изсушават и смилат на прах. Приема се през устата на върха на лъжица. По схема се приема до две чаени лъжици определени дни, защото тогава чрез натрупване в тялото изгонва нежеланите паразити и така болести.
Дългосрочната употреба, включително големи дози, може да доведе до отравяне. Затова се препоръчва курс не повече от 1 месец, между курсовете - почивка от 1-2 месеца.
В медицинската практика препарати от пелин се препоръчват при гастрит с ниска киселинност, при ентероколит, при комплексно лечение на хранителни алергии, като средство за повишаване на апетита след сериозни заболявания, придружени от изтощение, при комплексно лечение на заболявания на кръвта и далака.
Лекарствените форми в официалната медицина са алкохолна тинктура, водна инфузия, екстракт (в хомеопатия), етерично масло.
Тинктурата от пелин се продава в аптека. Трябва да се приема 20 минути преди хранене с 15-20 капки. Курсът на тинктурата е 14 дни. След това направете почивка за 1-2 месеца.
Методи за събиране на пелин
Листата на листата и стъблата се събират преди или в началото на цъфтежа, през май-юни. Цветоносните върхове се събират по време на цъфтежа през юли-август.
Суши се на открито или в добре проветриво помещение, като се поставят слоеве трева не повече от 5 см. Не се препоръчва изсушаване на пелин под железен покрив.
Лечебни свойства на етеричното масло от пелин
Етеричното масло от пелин се получава от билката чрез дестилация. Освен това има лечебни свойства - антисептично, бактерицидно, обезболяващо, отхрачващо, деконгестантно /прилагат се при различни алергични заболявания/. Миризмата на пелин се използва в ароматерапията при заболявания на грип, настинки, бронхит и кашлица, мигрена, болест при движение, гадене, нервно и мускулно напрежение.
При заболявания на ставите и гръбначния стълб се прилага маслен компрес върху възпаленото място за 30-40 минути, като се втрива смес от етерично масло с вътрешна свинска или язовска мазнина в съотношение 1:3.
Противопоказанията за употреба на пелин са:
При стомашна язва, хиперациден гастрит, индивидуална непоносимост, бременност и кърмене, обилно кървене, бъбречна недостатъчност, тежко чернодробно заболяване.
В съвременната народна медицина пелинът се използва широко като антихелминтно средство /действа срещу инфекции, причинени от паразити/ и средство за прочистване на организма от протозои, гъбички от кандида.