Макулната дегенерация е свързана основно с възрастта. Честотата й предимно сред хората над 60 години е от 8 до 12%, а при над 80 - годишните. може да засегне около 30% от хората. Тя има доказани генетични фактори и доказано е влиянието на тютюнопушенето. По данни на Института за здравно образование, годишно близо 5000 пациенти се диагностицират за първи път с макулна дегенерация.

Макулната дегенерация се разделя на две форми – суха и влажна. Влажната е по-опасна, защото при нея се развиват нови патологични кръвоносни съдове, които могат да прогресират и да предизвикат оток и кръвоизливи, а те, от своя страна да доведат до слепота.

Макулата е специализирана структура в централната част на ретината, отговорна за осъществяването на финото централно зрение – разпознаване на лица и четене. Уврежданията на макулата, особенодефинитивните й промени, водят до трудова, а често и до практическа слепота, която рязко снижава качеството на живот на човека. Пациентът не може да се обслужва сам, семейството му трябва да се грижи за него и това се превръща в проблем за всички. Затова макулната дегенерация се оказва социалнозначим проблем.

Симптоми:

С развитието на заболяването сепоявяват малки слепи точки. Често сред първите признаци на заболяването е разкривяването на правите линии или поява на тъмно петно в централната част на зрителното поле. Много често заболелите не успяват първоначално да регистрират това тъмно петно. Тази зрителна измама се дължи на факта, че когато гледаме с двете си очи, здравото компенсира нарушенията при засегнатото око. Мозъкът ни игнорира компрометирания образ, което забавя търсенето на медицинска помощ и съответно диагностицирането на заболяването. Човек може да разбере, че има проблем, ако нещо се случи със здравото му око или ако съзнателно гозакрие.

Редовното използване на изследване с решетката на Амслер може да помогне за откриване на всяка промяна в зрението.

Пилотен проект

100 български пациенти участваха в пилотна програма за ранен достъп до иновативно лечение на макулната дегенерация, свързана с възрастта. Тя се осъществява от водещи очни болници в България, а офталмолози и пациенти вече споделят първи обнадеждаващи впечатления в кратък филм на Националната кампания „Право на зрение“ на Института за здравно образование.

Подбрани са три въздействащи истории на пациенти с различен статус и начин на живот. Сред тях е активна жена от столицата със собствен хотел в Банско – Станка Тодорова, и инженерът-геолог от Варна Иван Терзиев. Десет години след пенсионирането си продължава да чертае проекти по 10-12 часа на ден. Последната героиня е събирателен образ на най-честите пациенти с макулна дегенерация–78-годишна вдовица от Сливен – Мария Бадрева, която вече е загубила зрението на едното си око. Тя живее сама, никой не й помага и най-обикновените ежедневни дейности вече са предизвикателство – пазаруване, готвене, грижа за домакинството. И при тримата лечението постига своята цел – да запазят своята активност и качество на живот.

„С радост споделям, че вече виждам целия екран на телевизора. Живея динамично и никак не ми се иска да приема, че ще загубя зрението си. Силно се надявам медицината да изпревари времето“, споделя Станка Тодорова. „Шофирането ме накара да отида на лекар, защото започнах да имам проблеми. Сега, като че ли наново прогледнах“, казва Иван Терзиев. „Надявам се, и вярвам, че ще остана на това положение – да мога да виждам. Сега по-ясно различавам образите, по улицата гледам напред, а преди се взирах в краката си, да не се спъна“, разказва Мария Бадрева.

 Лечението на макулната дегенерация, свързана с възрастта, е трудно. На пациентите се поставят вътреочни инжекции, които трябва да спрат процеса на ослепяване. Резултати се постигат бавно, защото в някои случаи с настоящите медикаменти е трудно увреденото зрение да се върне. При новото лечение вътреочните инжекции се поставят през по-дълги интервали от време, което радва лекарите и облекчава пациентите от честите посещения в клиниките.

Първите впечатления на 12 офталмолози също са документирани във видеопроекта. Те са единодушни, че лечението показва отлични резултати по безопасност за пациентите и подобрения в зрението им.Очаква се лечението да бъде достъпно по НЗОК от януари 2022 г.