Прочетено: 591 пъти |
Коментари: 0
Съветите са Теодора Пампулова - детски психолог.
На много родители им се е случвало на прага на детската градина да не успеят да мотивират своя плачещ и тръшкащ се наследник да влезе доброволно вътре.
Често темата за детската градина е обект на разговори в стил „Не искам на детскааа!“, „Мразя детската градина!“, придружени с намръщена физиономия, а понякога дори и с пищене, плач и протести.
1. Детето не е имало достатъчно контакти, преди да тръгне на детска градина. Дете, което не е посещавало ясла или е отглеждано от възрастни хора, без достъп до игри и забавления с връстници, по-трудно се адаптира в детската градина.
Съвместното време, прекарано с деца на същата възраст, създава у детето чувство за приобщеност, прави го щастливо и позитивно.
2. Прекалена привързаност към майката. Детето е споделяло цялото си ежедневие предимно само с майката. То е толкова привързано към нея, че изпитва силна тревожност, когато тя не е наблизо, дори и при кратка раздяла.
3. Детето е несамостоятелно, което го прави и неуверено. 3-годишното дете трябва да умее да се преоблича самò, да се обува самò, да се храни самò и т.н.
Разбира се това няма как да е в идеален вариант, но е хубаво, когато не умее да го направи, да може да потърси помощ от възрастен или от друго дете.
4. Родителите са негативно настроени към детската градина и персонала и го показват пред детето или коментират: „Там е лошо, но все пак трябва да ходиш!“.
Често родителите не могат или не желаят да скрият неодобрението си по отношение на конкретен учител или към детското заведение като цяло, като споделят вижданията си в присъствието на детето.
5. Обидни епитети, закачки и игнориране от други деца в групата. Често децата са по-недипломатични в общуването помежду си – използват груб език, избират приятелите си и отхвърлят явно другите деца.
Именно тук основна роля има учителят, който може да обедини децата и да създаде един голям отбор вместо много малки враждуващи групи.
6. Нереална самооценка на детето. Самооценката започва да се развива около 2,5–3-годишна възраст. Тя има изключително влияние върху чувството за автономност и контрол над това, което се случва с детето.
Колкото по-уверено е детето в себе си, толкова по-спокойно ще бъде то, ще умее да поема отговорности и ще бъде самостоятелно, а това е важно за успешната адаптация в детската градина.
Недоверието на родителите в другите възрастни, които се грижат за детето, създава усещане и у самото дете, че е незащитено, необичано и неуважавано.
8. Несправяне с правилата поради липсата на такива в семейството. За да тръгне детето спокойно и уверено, е необходимо да синхронизирате правилата у дома с тези в градината – да се храни самò и на масата, да събира играчките след себе си, да си мие ръцете, да не крещи или удря и т.н.
Оригинален канадски кленов сироп
