Споделено от Даниел Фанчър - писателка, автор на книгата "Мемоари на оцеляването с мигрена".

Личната й история е публикувана в обновената платформа на Тева /https://www.teva.bg/life-effects/ в подкрепа на пациентите. В нея може да се открие разнообразна и проверена информация, която се отнася за голям спектър от заболявания, полезни факти, споделени лични истории на хора с различни здравословни проблеми, както и съвети от доказани специалисти.

Мигренозната ми болка е постоянна, което означава, че тя никога не прекъсва, дори и за минута. Въпреки тази болка, трябва да работя, за да се издържам.

На това предизвикателство не може да се гледа през розови очила: Работата с болка е борба и никога не е лесна. Кара ме да се съмнявам в себе си, да се чувствам разтревожена за представянето си и да се питам дали да обвинявам болката или себе си за грешките.

През многогодишния ми опит с работа съпътствана от постоянна мигренозна болка, разкрих някои стратегии, които са безценни за мен:

Започнете деня правилно

Моето преживяване „работа с мигрена“ не започва, когато отида на работа. Започва със събуждането ми.

За мен сутринта е най-трудната част от живота с болка, причинена от мигрена. Събуждането е трудно за всеки, а да се събудиш с тежка мигренозна болка и чувството за тежест от 14 кг на главата - прави вдигането на главата от възглавницата особено трудно. Често това е невъзможно. Това означава, че още преди да стана от леглото всяка сутрин, вече съм започнала да се наставлявам.

Всеки ден аз се питам дали мога да го направя. Мога ли да вдигна главата си? Мога ли да взема душ? Да се облека?

Понякога отговорът е „не“. В повечето случаи обаче си казвам, че отговорът е „да“.

Изглеждайте добре, чувствайте се добре

След като стана от леглото, дори когато се чувствам нещастна, намирам, че е важно да се стегна за работа. Това означава измиване и изсушаване на косата, грим и облекло, което ме кара да се чувствам уверена. За съжаление всичко това изисква енергия и усилия.

Дълго време болката ми беше прекалено силна, за да си позволя да изразходвам дори и момент енергия за външния си вид. През това време имаше много дни, когато оставях болката ми да вземе най-доброто от мен. Дотътрях се до работа с мазна коса на опашка и удобно облекло, все едно почти съм се отказала от деня още преди началото му.

Днес полагането на усилие за моя външен вид е част от това, което ми помага да се чувствам готова. Това означава, че наистина мога да се „появя“ на работа всеки ден, готова за това, което предстои. Има разлика.

Подредете Вашия списък със задачи

Всяка сутрин преглеждам дългия си списък със задачи и си правя по-кратък списък на лепеща бележка за това, което е реалистично да трябва да направя в този ден. След това поставям цифра до всяка задача по ред от най-висок до най-нисък приоритет. Този процес премахва объркващото усещане, че никога няма да свърша всичко и опростява деня.

Борба с мъглата в мозъка

Мигрената ми провокира мозъчна мъгла, която може значително да забави мисълта ми. Това е неизбежен симптом, с който се боря ежедневно. Мозъчната мъгла ме кара да се чувствам тъпа и да казвам неща, без първо да помисля. Честно казано, това дори ме кара да се съмнявам в интелигентността си. Трудно е да се работи с това усещане за замъглена мисъл.

Как да се справя с тези моменти на мигренозна мъгла? Чета и препрочитам всичко неприлично много пъти. Сигурна съм, че има много невротични хора, които четат имейлите си твърде много пъти и дори ги препрочитат, след като са ги изпратили – да, прави се така! За мен това е част от това да работиш с мигрена.

И макар да съм сигурна, че е неефективно, аз съм твърде параноична, че ще направя грешка поради моята мозъчна мъгла. Допълнителните проверки намаляват тревожността и броя на печатните грешки.

Информиране на моите колеги

В тежки случаи, когато е невъзможно да скрия болката си, казвам на колегите си. Това най-често се случва, когато имам гадене и искам да ги подготвя, че може да се наложи внезапно да напусна някоя среща. Щастлива съм, че разбират и са готови да чуят за тази уязвима моя страна в работна среда.

Приемете, когато нещо не може да бъде направено

Притеснявам се, че се разстройвам и ядосвам, когато мозъкът ми ме прави неспособна да завърша работата си. Знам, че съм способен човек, но моята мигренозна болка често спира мисленето ми. Когато това се случи, аз много се опитвам да не се разстройвам или ядосвам и вместо това да приема, че не мога да свърша задачата в този конкретен момент.

За да се боря с такива случаи, рядко оставям нещо за последната минута. Никога не искам да се сблъсквам с краен срок и интензивна мозъчна мъгла едновременно. Това също означава, че понякога трябва да затворя компютъра и да изчакам до следващия ден, когато ще мисля по-ясно, за да довърша работа – нещо, което ми е трудно.

Поздравете се за малките победи

Точно както аз се наставлявам всяка сутрин от леглото, аз се наставлявам и през работния ден. Понякога целите са малки, като например „изпрати тези три имейла през следващите 15 минути“. Друг път, ще си подаря чай с джинджифил или пликче със соленки, когато завърша нещо в списъка си. Независимо от целта или наградата, за мен е важно да поздравя себе си за малките победи през целия ден.

Възползвайте се от моментите със слаба болка

Когато болката и мозъчната мъгла са слаби, аз се счупвам от работа и не спирам, докато не свърша всичко в списъка си. За мен е рядкост да имам дни, когато се чувствам силна, ясна и способна, затова трябва да се възползвам максимално от тези времена и да свърша възможно най-много неща.

Доверете се на себе си

В продължение на години чувствах тревожност, че мигрената ме прави бавна, неефективна и по-малко способна. Въпреки че мигрената вероятно прави всички тези неща до известна степен, сега вярвам, че ще свърша всичко - дори ако болката ми ме е извадила от строя в този момент.

Върнете се вкъщи и изключете

Въпреки че това не винаги е възможно, намирам за важно да си почина след изтощителен работен ден или работна седмица. Изключването на ума след работа ме прави по-ефективна, когато съм на бюрото си на следващия ден, защото съм имала солидна почивка.

Ако мога за обобщя,  да работя, докато изпитвам постоянна болка е трудно. Въпреки това знам, че наличието на постоянна болка и липсата на работа е много по-трудно. Когато бях прекалено болна, за да работя, загубвах напълно чувството си за независимост и ми липсваше удовлетворението, което идва от работата.

Макар че е предизвикателство, осъзнавам, че възможността да работя при такива обстоятелства е благословия. Благодарна съм за всеки ден, в който мога да продължа да придвижвам кариерата си напред, въпреки болката си.