В поредица от статии ще ви запознаем с различните видове горчица, как се произвеждат и за какво са полезна.
Днес вниманието е насочено към черната горчица, черна (
Sinapis nigra L., Brasica nigra L.),
черен синап. На английски – black mustard; руски – черная горчица, черная французкая горчица. И тя принадлежи на семейство Кръстоцветни – Brassicaceae
Черната горчица се среща в диво състояние в много страни на Европа, Азия и Северна Африка. Като плевел расте по поляни, край реки, пътища и дворове. Отглежда се и като културно растение за производство на семена, които са суровина за хранителната и фармацевтичната промишленост. Цъфти от май до октомври.
Съдържание
По съдържание семената на
черния синап са много близки до съдържанието на другите горчици. Тук също се съдържат белтъци, полизахариди, слузни вещества, мазнини, витамини и минерални вещества. Тлъстото масло – около 30%, съдържа същите ненаситени мастни киселини: олеинова, линолова, линоленова, арахидонова.
В семената на черната горчица се съдържа до 7% и гликозидът синигрин, който се съдържа и в другите горчици, а и в други видове на семейство Brassicaceae – брюкселско зеле, броколи и др.
Тук също при нарушаване на целостта на клетките се освобождава ензима мирозиназа, който разгражда синигрина, в резултат, на което се получава горчично масло – горчично масло, Oleum Sinapis aethereum, разказва проф. Пенчо Далев в своята книга "Диворастяща храна".
Използване като храна
Черната горчица намира същите приложения в храненето, като другите горчици от това семейство.
Семената на черната горчица се използват за приготвяне на трапезна горчица. Свежите листа и младите растения се използват като подправка към варени, печени и готвени ястия от месо и риба.
Лечебни качества
Семената на черната горчица намират голямо приложение в народната медицина. В аптеките и дрогериите може да се намери синапено семе като дрога под наименование Semen Sinapis.
В народната и научната медицина се използва като средство, което предизвиква нахлуване на кръв към болното място, затопля, подобрява кръвообращението и лекува възпалителния процес. Влияе върху дихателния център, като подобрява дишането. Прилага се външно под формата на лапи на различни части от тялото при простудни състояния, бодежи, бронхит, пневмония, ревматизъм, лумбаго, артритни болки и др.
По-рядко се използват вътрешно, смесени с мед, при бронхити, за стимулиране на жлъчната секреция.