Прочетено: 1094 пъти |
Коментари: 0
Пандемия и психичното здраве на деца е темата, която вълнува социолози, психотерапевти и родители.
1/ 4 от анкетираните признават, че по време на ковид пандемията са загубили близък човек, при други ¼ е имало намаляване на заплатата.
Какво ви притеснява най-много през последните 2-3 месеца, 2/ 3 от запитаните са отговорили, че се притесняват за здравето на своите най-възрастни близки. 50 на сто се притесняват за децата си. Хората се притесняват повече за душевното, отколкото за физическото си здраве. Това сочат данни на онлайн анкета, инициирана от „Ида- Фондация за палиативни грижи за деца”. Тя е проведена в началото на януари 2021 г , в нея са участвали 2400 души.
И международни проучвания акцентират върху несигурността, която изпитват хората . Увеличава се и тревожността и психичните заболявания сред децата и младежите, според данни на ВВС. При момчетата на възраст между 5-10 г. през 2017 г около 11.5 на сто са имали такива проблеми, през 2020 г броят им скача на 18 на сто. Във възрастта 11-16 г., от 11 на сто оплакванията нарастват на 15.3 на сто.
На въпрос „След колко време смятате, че се промени ситуацията” анкетираните в България смятат, че ще отнеме поне 5 г. да се възстановят здравната и образователната система, както и в икономиката. Усещането е ,че сега е зле, но ще стане по-лошо, което създава това чувство за несигурност.
„Вероятно това поколение деца, което изпитва трудностите на пандемията днес, ще бъде по-уязвимо и в бъдеще към различни психични затруднения”, коментира Анета Морфова, психолог.
Жените остават по-склонни да споделят, когато имат проблеми. Но децата, и особено момчетата в предпубертетната възраст са по-узявими, тъй като на тази възраст те са по-малко гъвкави и приспособими, смятат родители.
Наблюдава се и друга тендция, както при по-интровертни деца, така и при възрастни, след като са работили по-продължително време у дома, връщането в училище или всекидневното ходене на работа им прави впечатление и дори им създава проблем. 72 на сто от анкетираните признават, че имат страх от излизане навън.
Запазва се и тенденцията, когато живеят повече хора в едно домакинство, те се чувстват по-добре. И обратното, когато самотен родител отглежда детето си или децата си, проблемите се увеличават.
Колкото по-възрастни са родителите, се оказва, че дават по-висока оценка за психическото си здраве, т.е имат ресурси и знания да се справят със ситуацията. Уязвимата група при родителите се очертава при 20- 30 годишните. Много голяма част от работещите са имали притеснения, че могат да си загубят работата. Учителите по време на пандемия също са били подложени на по-голям стрес, донякъде и заради неподготвеност да провеждат онлайн обучение.
За децата също е било трудно да бъдат дисциплинирани по време на уроците, които се провеждат вече у дома. Някои родители са прибягвали до психологически трикове като обличане на унииформи или дрехи за излизане, стягане на чантата с предметите, които предстоят, за да се настрои детето за учебен час, т.е налице е смесване на ролите: сега съм на училище, след това съм у дома и се отпускам. В същото време някои деца са усещали локдауна като време, в което непрекъснато са под погледа на родителите си и едва ли не нямат лично пространство. Училището няма само образователна функция, но и социална. Именно загубата на социални контакти при учениците е било трудно.
Колкото по-малко е било детето, толкова по-трудно е било на родителите да се справят с онлайн обучението и това се е отразило в някаква степен и на психическото им здраве. Много учители също са имали високи изисквания, дори по-високи отпреди пандемията, и при спиране на интернет, невъзможност да се включиш точно в часа, пишели закъснения, отсъствия, по-ниски оценки, и това е действало травмиращо върху по-малките ученици.
„Да се вменява вина на децата, също е много опасно като ситуация: децата като преносители на ковид-инфекцията на учители, възрастни е много опасно и ...нечестно. Това може да има дълготрайно въздействие върху тяхната психика и душевно благополучие”, отбелязва още Анета Морфова, психолог.
17 на сто от родителите са посочили, че работят много повече от дома, но само 2 на сто признават, че печелят повече. 2/ 3 от тях са се нервирали много повече вкъщи, отколкото, когато са на работа в офиса. При половината от децата също се е появила раздразнителност. Като последица са се появили още тревожност, меланхолия, апатия, агресия. Като родители трябва да сме дипломатични и да признаем, че всеки от нас има право да се чувства раздразнен или тревожен. Това особено важи за децата, които се чувстват така заради непрекъснатите промени в обучението, в средата, в ограниченията, които им се налагат.
Трябва да създадем чувство на сигурност у детето и това ще дойде от нашата вътрешна стабилност като родители. В същото време социалните контактите на децата от 11 до 15-години като че ли бяха най-силно ограничени.
67 на сто от децата гледат най-много телевизия през локдауна, 65 на сто признават, че играят по-малко, 44 на сто са чели книги. В същото време 2/ 3 от децата са играли всеки ден и са излизали ежедневно. 1/ 4 от тийнеджърите на възраст 11-15 г. не са излизали от къщи по време на локдауна.
Масло от бял трън - капсули
