Мъртвата коприва притежава противокашлечно, успокояващо нервната система и запичащо действие. Затова тя се предписва при безсъние и невроза, при цистити,а също и при диария. Тези твърде разнообразни ефекти на лечебното растение са свързани в известна степен и със своеобразното съдържание на различни биологично активни вещества в него като хистамини, тирамин, калиеви соли, флавони, дъбилни и слузести вещества.
Цветовете на мъртвата коприва се използва като запарка: 4-6 ч.л. се запарват в 2 ч.ч вода и цялото количество се изпива в рамките на деня.
От изсушените цветове може да се приготви прах, от който се взема 3 пъти дневно по време на хранене една доза ” на върха на ножа”.
От листата се прави чай, като 30 гр. се заливат в 1 л. вода, и се вари в продължение на 10 мин. Той се използва за промивки при бяло течение, едновременно с това се препоръчва и да се пие при тази диагноза, 4-5 пъти дневно по 1 суп.л.
Обикновената коприва е била лечебно растение още в древността. Описано е действието от лечители като Ибн Сина и римският автор Плиний Стари.
Фитотерапията днес я използва най-често като кръвоспиращо и общоукрепващо средство, както и като природен диуретик.
Копривата от десетилетия се слави като средство срещу (пролетна ) умора, анемия, като средство, което повишава устойчивостта срещу различни заболявания, а също и подобрява обмяната на веществата.
Използва се и като диуретично средство при камъни в бъбреците, отоци, асцит, при храносмилателни смущения, ревматични заболявания.
Пресният сок от коприва понижава нивото на кръвната захар, което някои автори обясняват с наличието на веществото секретин, което стимулира панкреаса.
Копривата външно се използва за промивки: понижава раневата секреция, стимулира зарастването.
Използва се и срещу косопад: 100 гр. сухи листа, натрошени се варят в смес от 500 мл. вода и 500 мл. винен оцет. Отварата се прецежда и главата се измива няколко вечери преди лягане, без да се употребява сапун.