Лечебните му качества са близки до тези на чесъна, даже го превъзхождат. Като лекарствено средство се прилага при авитаминоза и атеросклероза, за усилване перисталтиката на червата, при чревни инфекции, против глисти и други чревни паразити.
Според някои учени, той има и антитрихомонално действие, въз основа на който се изготвя препарат за лечение на трихомонаден колпит (бяло влагалищно течение).
Сокът от луковиците на мечия лук (в съотношение 1: 1000) повлиява добре на т.нар жабешко сърце, познато в медицината като „автоматия на сърцето”. Предполага се, че той има хипотензивно действие.
В аптечната мрежа може да се намери и тинктура от левурда, която влияе благоприятно на кръвоносната и сърдечната система. Тя може да се включва в диетични режими при високо кръвно, високо ниво на холестерола и сърцебиене.
Листата на мечия лук се препоръчват като апетитовъзбуждащо и богато на витамини средство. Препоръчва се и като противоглистно средство.
Външно левурдата се прилага за лечение на рани и контузии. Тя се използва за налагане с каша от счукани луковици, поставени в марля.
Мечият лук не се препоръчва на болни от гастрит и язва.
За хранителни цели се използват листата, сурови, попарени или сварени. При продължително варене те губят част от хранителните си качества.. От листата се приготвят салати, супи и гарнитури към рибни и месни ястия.
В народната медицина най-често се употребява цялото растение, или само луковицата в свежо състояние като салата – по 5-10 грама дневно.
За вътрешно приложение се препоръчва 1 чаена лъжичка счукани луковици се киснат в продължение на 60 минути в 1.5 чаена чаша вода, пие се по 1 винена чашка преди ядене 3 пъти дневно.
Като противоглистно средство левурдата се прилага в клизми.
Статията е информативна, за медицинските случаи- задължително се консултирайте със специалист!