Тя се слави с това, че е един от най.богатите познати източници на органични соли –особено на калий, желязо, цинк, магнезий, фосфор и калций, а също, че е най-богатото на хлорофил от всички растения ( 25 на сто).
Люцерната съдържа още витамините А,В, D,G и Е. както и на известно количество витамин С и кръвосъсирващия витамин К. Растението има още лизин и триптофан, които са основни аминокиселини. То съдържа още и стерол, който произвежда сексуални хормони.
Алкалният ефект на люцерната обаче е изключителен: в 100 гр. се съдържат 130.2 единици алкалообразуващи съставки и това е повече, отколкото в спанака и марулята, но по-малко, отколкото във водораслите (около 180 единици), п осочва Шиам Сингха, известен натурапат.
Съдържанието на протеин в люцерната е между 1-1.5 пъти повече, отколкото на този в царевицата или пшеницата.
Тя действа като природен лаксатив ( разхлабващо, при запек), диджестив (подобрява храносмиането), диуретик (намалява течностите) и има тонизиращ ефект.
Люцерната се препоръчва при задържане на течности в организма, възпаление на бъбреците, отслабване на имунната система, втвърдяване на артериите. А също и при анемия,заради високото съдържание на желязо, заради което се назначава и срещу рушене на зъбите. Тя е безценно средство и при всички артритни заболявания именно заради високия си алкализиращ ефект.