Диспраксията е нарушение на планирането и автоматизирането на волевите движения. То е резултат от различен начин на обработване на информацията, което води до нарушение в праксиса – изпълнението на осъзнатото намерение.
Децата с диспраксия са непохватни, често чупят, изпускат, късат нещата, имат проблеми с фината моторика, много често се цапат, не успяват да обелят плодовете си, да нарежат храната си, капят се. Имат нужда от помощ да се облекат, да се измият. Те са неорганизирани, често забравят и губят нещата си. За разлика от децата с дислексия, които често имат математически умения и способности да подреждат пъзели и конструктори, децата с диспраксия не обичат да играят с конструктори, не могат да запомнят правилата на играта и предпочитат да измислят свои собствени. Имат сериозни затруднения с писането, не успяват да следват темпото на писане в училище, затрудняват се изписването на овалните елементи в буквите. Тетрадките им често са измачкани, издраскани, или скъсани от непохватно триене с гумичка.
Както и децата с дислексия, децата с диспраксия се разсейват лесно и не запомнят дадените от учителите инструкции и домашни. Трудно се научават да карат колело, да се люлеят на люлка, да изкачват и слизат по стълби, да хвърлят или ритат топка, да затварят врати или да се катерят и прескачат препятствия.
- детето да бъде записано да тренира бойни изкуства /например, карате/, гимнастика, на танци;
- семейни активности, развиващи координацията - плуване, аеробика, колоездене;
- детето да се грижи за животно - да го мие, да го храни;
- игри с конструктори;
- конструктивни игри от типа изработване на модели на самолети, кораби;
- работа с пластилин;
- да помага в кухнята - да меси тесто, да бели зеленчуци и т.н.;
- сгъване на хартия - изкуството оригами;
- рисуване.