Името аспержи (Asparagus officinalis) идва от гръцкото аспарагус, което е в превод означава младо стъбло - ядивната част на растението.

То идва от топлите региони на Южна и Централна Европа, Северна Африка и Близкият Изток. Вирее особено добре на бреговете на реки. Отглежда се като култивирано като зеленчук.

Градинарите различават бяла и зелена аспержа. При бялата стъблата се събират преди да поникнат над почвата.

Сезонът им започна: те се събират от април до юни и са особени ценени като зеленчук. В Германия и Австрия по-скоро се търси бялата аспержа, а в англоговорящите страни - зелената.

Аспержите са известни не само като зеленчук, но и лечебно растение. В Китай напр. са използвани някои от разновидностите му за лечебни цели ощепреди 5 хил. години срещу кашлица, язви и проблеми с пикочния мехур.

Египтяните също са го използвали, гърци и римляни се запознали с него през 2 –и век пр. Хр. Тогава като лечебно растение било използвана диворастящата аспержа, която според древния лекар Диоскурид действа диуретично и разхлабително, а също така можело да помогне и при жълтеница. С тези индикации аспержата била препоръчвана до 19-ти век.

Благодарение на римляните и тяхната култура аспержата проправила своя път през Алпите и достигнала отвъд тях. Със залеза на римската култура обаче изчезнал и добива на аспержи.

Чак през 16-ти век засаждането им е споменато отново. Аспержата се считала на софрата на благородниците за скъп деликатес.

В по-ранните векове корените на растението били използвани като лечебно средство, докато семената - като заместител на кафето.

Консумацията на аспержи в световен мащаб нараства с всяка изминала година.

Интересен факт е, че България е била един от производители на аспержи в Европа до 1944 г. и за много българи този зеленчук не се смята за екзотичен. След това за дълго време изчезва от пазара ни, но сега вече има български производители, чиито продукция е на високо ниво.

Ето съдържанието, изразено в цифри за 100 гр. свеж продукт: енергия – 85 кДж (20 ккал), въглехидрати – 3,88 г, мазнини – 0,12 г, белтъци – 2,2 г, захари – 1,88 г, хранителни влакнини – 2,1 г; витамини А (бета каротен) – 38 мкг, лутеин – 449 мкг, витамин В1(тиамин) – 143 мкг, витамин В2 (рибофлафин) – 141 мкг, витамин В3 (ниацин) – 978 мкг, витамин В5 (пантотенова киселина) – 274 мкг, витамин В6 – 91 мкг, витамин В9 (фолиева киселина) – 52 мкг, холин – 16 мг, витамин С – 5.6 мг, витамин Е – 1.1 мг, витамин К – 41 мкг; калций – 24 мг, желязо – 2 мг, магнезий – 14 мг, манган – 0.15 мг, фосфор – 52 мг, калий – 202 мг, натрий – 2 мг, цинк – 0.5 мг. (Тегловната мярка „мкг“ – микрограма, е една хилядна от милиграма и една милионна част от грама.)

В коренищата и в цялото растение се съдържат инулин, стероли, сапонини, гликозиди, флавоноиди и други биологичноактивни вещества. От аспарагус е изолирана и идентифицирана за пръв път аминокиселината аспарагин, която получава наименованието си от растението.

При приготовление в кухнята е много „чувствителен” зеленчук. Той се изважда внимателно от почвата, за да не се нарани, което важи и при обработката му. Има стотици рецепти за приготовление на аспержи.