При силно изтощение след прекарано тежко заболяване от древни времена се използва сгъстен сок от плодовете, т.нар динен мед. Той се препоръчва и при високо кръвно. В много краища на България са приготвяли мед от сгъстен динен сок, който се влагал при приготвяне на сладкиши. Прецеденият сок от зрели дини се варял на умерен огън при постоянно отпенване и разбъркване, докато се сгъсти като сладко.

Динята идва от тропическите области на Африка. Там все още в пустинята Намиб и полупустинята Калахари се срещат нейните диворастящи форми.

Култивирането й започва още в древен Египет. Древните гърци и римляни също я познавали, но за останалата част на Европа тя станала популярна чак през Средновековието по време на кръстоносните походи. В някои стари медицински книги я обявяват за лековита храна. В тях тя се споменава с името Палестински пъпеш и Battheka Arabica. Не е известно кога е пренесена у нас. Интересно е, че в Египет и Израел също както у нас консумират дините  в съчетание с бяло сирене.

Динята съдържа лесноусвояеми захари, пектин, малко целулоза и натриеви соли, каротин, витамини А,В1,В3,С и в по-големи количества калций, калий, желязо, магнезий и др. По съдържание на желязо динята отстъпва само на спанака и се препоръчва при анемия, а благодарение на малкото калории се използва в диети за затлъстяване. Дините са незаменими в лечебното хранене при заболявания на бъбреците, черния дроб и жлъчката, както и при подагра.

100 гр. диня съдържат 224 мг. магнезий , а диетолозите считат, че 150 гр. диня покрива дневните нужди от този микроелемент. А недостигът на магнезий в организма се проявява в крампи и спазми, нарушения на сърдечния ритъм, нервност и повишена раздразнителност.

Не се препоръчва да се реже пробно парче от динята при покупка.Намирашите се върху неизмитата предварително кора бактерии проникват в месото й и създават опасност за здравето при консумация, съветват специалистите.

Идеална е за разхлаждане в жегите, а в някои страни приготвят студени ледени супи от плода.

Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук. В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се приготвя със зехтин, чесън, люти чушки, захар и ром. Мариновата кора от диня е разпространена и в Русия.

Семената на динята пък са богати на мазнини и белтъчини, ядат се самостоятелно , или се добавят в други ястия или се използват за производство на растително олио. За целта се отглеждат специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената. У нас също се предлага масло от диня, което е много здравословна храна.