Визитка:

Д-р Иван Д. Христов е роден на 20.03.1936 г. в с. Войново, обл. Силистра.
Върху проблема "белодробна астма" работи от 30 години. Извършил е клинико-терапевтични наблюдения на около 27 000 болни от астма. Изобретател е на антиасматичен некортикостериоден препарат - "Христамин". На препарата е направена световна експертиза в Женева. Заключението е, че "отговаря на всички условия за новост, изобретение и промишлено производство".

На 3-тия Световен салон за новости и изобретения, юли 1997 год., Казабланка Мароко, с участието на 47 държави под егидата на Крал Хасан II, антиасматичният некортикостероиден препарат е отличен с най-високата награда - ЗЛАТНА КУПА и ЗЛАТЕН МЕДАЛ.

Научете повече или се свържете с Д-р Иван Д. Христов

---

Болестта е вечна загадка между живота и смъртта, отчаянието и надеждата. Живеем с вярата в прогреса на медицинската наука и умираме безсилни в борбата със смъртта. Лекарите винаги ще побеждават болестите и винаги ще има неизлечими болести.

Белодробната астма е едно от неизлечимите заболявания на нашето време. Голямото и непрекъснато прогресивно разпространение; обхващането на все по-големи контингенти от кърмаческата, ранната детска, юношеската и зрялата работоспособна възраст; зачестяването на случаите с тежко клинично протичане, което води до тежка инвалидизация и смърт; все още неизяснената същност (етиология и патогенеза) на заболяването и невъзможността да бъде излекувано напълно и завинаги - всичко това определя астмата като голям теоретичен и медико-социален проблем. Видни астматолози от петте континента я приемат като заболяване номер едно на трихилядолетието, на бъдещето.

Като резултат от дългогодишните ми клинико-терапевтични наблюдения на повече от двадесет и пет хиляди болни от астма, направих следните по-важни изводи:

Когато заболяването от астма е настъпило след психичен, емоционален или физически стрес; различни ваксинации, които са честа причина за енцефалити; възпалителни заболявания, травматични увреждания (вкл. и оперативни намеси) и тумори на централната нервна система; по време на пубертета, предменструма, пуерпериума (послеродовия период), климакса и прочее, т. е. във всички случаи, когато определена, и в този смисъл специфична група етиологични фактори действат върху определени морфологични и функционални структури на централната нервна система (централен терен), те причиняват винаги заболяване от централна (бронхиална) астма.

Когато заболяването от белодробна астма е настъпило след действието на определена група, и в този смисъл специфични етиологични фактори, върху меките тъкани на дихателната система - вирусни, бактериални, микоплазмени и други инфекции; работа в условията на студен и влажен въздух, запрашеност, дразнещи изпарения от сероводород, амоняк, ацетон, спирт и други, а също и след заболявания на периферните ендокринни жлези, т. е., когато етиологичните фактори действат върху периферен терен, те предизвикват винаги заболяване от астматичен бронхит.

Белодробната астма се изявява в две клинични форми - бронхиална астма и астматичен бронхит, които имат специфични етиологични фактори, но еднаква патогенеза; В меките тъкани на бронхиалното дърво е разположена периферна белодробна дифузна невроендокринна система (белодробна ендокринна жлеза), която е свързана функционално със системата главномозъчна кора - хипоталамус - хипофиза;

В развитието на болестния процес при астмата има два стадия:

а) първи (задължителен, невроендокринен) - при него настъпват нарушения в невроендокринния статус на организма, които подготвят почвата за “поникването” на алергия. Тази алергия определям като астматична, за разлика от различните алергични заболявания, които нямат връзка с патогенезата на астмата, и
б) алергичен (втори, незадължителен). Той е следствие от развитието на първия стадий. Има астма и без алергия. Колкото и парадоксално да е, съвременните астматолози лекуват алергията при астмата, а не самото заболяване астма, т. е. атакуват следствието, а не причината;

Чрез прилагането на кортикостероиди не може да се постигне напълно и завинаги излекуване на заболяването. Това прави хипотетична концепцията за предимно алергичната същност на астмата и ролята на кортикостероидите като средство за етиопатогенетична терапия на болестта. Целесъобразна е употребата им само при болни от астматичен бронхит и то в случаите на изостряне на клиничното му протичане. Тук има значение тяхното противовъзпалително действие.

Вероятна е възможността за генетично кодиране на усложненията на кортикостероидната терапия.

Има съществени различия в клиничната картина на бронхиалната астма и астматичния бронхит: пристъпите от кихане, суха кашлица, задух и ринореа, поотделно или в различни съчетания, са характерни за бронхиалната астма, а тези от задух и кашлица с експеторация, и носната полипоза, когато я има - за астматичния бронхит. Кихането и носната полипоза приемам като патогномонични диференциално-диагностични симптоми, съответно между бронхиалната астма и астматичния бронхит;
Хроничният астматичен бронхит еволюира винаги в хронична астматична обструктивна белодробна болест, а бронхиалната астма - никога.

Резултатът от некортикостероидната терапия зависи от много фактори, по-важни от които са възрастта, по време на която е започнало заболяването, и неговата давност. Това се отнася особено за случаите на заболяване от белодробна астма през кърмаческата възраст. Вселенските ритми, особено тези на най-близките космически тела - Земята, Луната и Слънцето, оказват влияние върху клиничното протичане на астмата. Лечението на белодробната астма с некортикостероидния препарат прекъсва развитието на заболяването за дълъг период от време - пет, десет, двадесет и повече години, което е равнозначно на пълно и завинаги излекуване.